Веднъж, в хладно есенно време, кораб попаднал в силна буря в океана. Моряците се борили със стихията, но не успели за спасят кораба, той потънал. От екипажа и пътниците се спасили единствено боцманът и стар философ. В малка лодка те успели да преживеят разгара на бурята, но положението им все още било крайно несигурно.
Когато бурята поутихнала, получили възможност малко да си починат и да разменят няколко думи.
-Колко странно, - промълвил старикът - всичко протече точно така, както ми се присъни. Преди пътуването сънувах кошмар, в който корабът, на който ще се кача, ще претърпи корабокрушение и ще потъне.
-Защо тогава тръгна на това плаване, след като си имал такъв сън? - удивил се боцманът. - Можел си да останеш вкъщи и сега щеше да си в безопасност.
-Виждаш ли, сънят ми показа какво ще се случи, но не ми показа пътя. Ако ти е съдено да потънеш, излишно е да избягваш морето, защото водата неминуемо ще те застигне, ако ще и да е в собствената ти вана. От съдбата не можеш да избягаш.
-Но ако знаеш края си и изведнъж той те застигне, тогава какво, ще го срещнеш покорно, без борба?
-А какво правя според теб аз сега в тази лодка?
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
2 февруари 2010 г. в 21:40
Не е било съвсем без борба щом се е добрал до лодката, но философ на гръб не пада:).
6 февруари 2010 г. в 17:39
не е бил сигурен, дали няма да си купи вана:-)