Валял сняг. През зимата това е нещо обикновено. Големи пухкави снежинки кръжели в причудлив танц, бавно приближавайки се към земята.
Две снежинки, летящи една до друга, завързали разговор. Боейки се да не се загубят, те се хванали за ръце. Едната весело казала:
-Колко прекрасно е да летиш и да се наслаждаваш на полета!
-Ние не летим, ние просто падаме - тъжно отвърнала другата.
-Скоро ще срещнем земята и ще се превърнем в бяло пухкаво покривало.
-Не, ние летим за да срещнем гибелта си. На земята просто ще ни стъпчат.
-Ще станем ручеи и ще се устремим към морето. Ние ще живеем вечно! - казала първата.
-Не, ние ще се стопим и ще изчезнем завинаги - възразила втората.
Накрая им омръзнало да спорят, пуснали ръцете си и всяка полетяла към съдбата, която сама си избрала.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 февруари 2010 г. в 16:18
Най-важеното е да имаш хубава цел.Така и животът изглежда по-хубав.
20 февруари 2010 г. в 16:30
:) Винаги съм щастлива когато летя, независимо от посоката.