Купил Глупак на пазара Истина. На сметка я купил, дума да няма. Дал за нея три глупави въпроса, взел я и си тръгнал. Но просто е да се каже "тръгнал". Да вървиш с Истината не е така лесно. Който е пробвал, той знае. Голяма е тя, Истината, тежка. Да се качиш на нея - няма да тръгне, на гръб да я метнеш - далеч няма да стигнеш. Влачи Глупакът своята Истина, мае се. Да я захвърли, жал му е. Все пак платил е за нея. Добрал се до вкъщи едва жив.
-Къде ти, Глупако, се губиш? - нахвърлила се върху него жена му.
Разказал и той всичко, както е, само едно не можал да и каже - за какво е тя, тази Истина, как се използва.
Лежи Истината насред улицата, през никаква врата не могат да я вкарат, а Глупакът и жена му провеждат семеен съвет - какво да я правят, как да я приспособят в домакинството. Въртели, сукали, нищо не измислили. Даже няма къде да я сложат. Какво да направиш, няма къде да се дене Истината.
-Иди, - казва жената на Глупака - продай твоята Истина. Не се пазари, колкото ти дадат - толкова. А то сега - полза никаква.
Върнал се Глупакът на пазара. Застанал на видно място и вика:
-Истина! Истина! Който иска Истина, да взима!
Но никой не взима.
-Ей, хора, - вика Глупакът - вземете си Истина, на сметка я давам.
-Нее, - казват хората - не ни е притрябвала твоята Истина. Ние си имаме своя Истина, некупена.
Но намерил се един Търгаш, завъртял се около Глупака и Истината. Поогледал и пита:
-Какво, момко, Истина продаваш? А скъпо ли я даваш?
-Не, евтино, съвсем евтино, - зарадвал се Глупакът - за едното "благодаря" ще ти я дам.
-За "благодаря"? - взел да усуква Търгаша - Нее, скъпо ми е това.
Но тогава се появил още един Търгаш и взел да преценява. Мислили, гледали, решили двамата една Истина да купят. Така се и договорили.
Разрязали Истината на две части. Получили се две Полуистини, всяка и по-лека и по-удобна, отколкото била цялата Истина. Такива Полуистини, просто красота. Вървят Търгашите по пазара и всички им завиждат. После и други търгаши, по техен пример, почнали да си правят Полуистини.
Режат търгашите Истината, с Полуистини се запасяват. И им станало далеч по-лесно да разговарят помежду си. Там където е правдиво да кажеш:"Вие сте подлец!", вече можело да се каже:"Имате труден характер". Нахалникът може да се нарече пакостник, лъжецът - фантазьор. Даже и нашият Глупак вече никой не нарича така. За него казват "Човек със собствено мислене".
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
28 февруари 2010 г. в 13:21
Ще използвам занапред тези евфемизми!:)
28 февруари 2010 г. в 13:28
:)) Това хубаво, но когато ги използват за нас ...
28 февруари 2010 г. в 13:32
Поне ще знам кой ме мисли за глупачка, кой за подлец...
28 февруари 2010 г. в 13:46
:)
Мине се, не мине и прихвам да се смея сама на себе си. Мислиш се за човек със собствено мислене, а то изведнъж се окаже половината истина :).
28 февруари 2010 г. в 14:02
Истината е относителнал Абсолютна истина няма!;)
28 февруари 2010 г. в 14:06
Поне това успокоение ни остана ... или поне наполовина :)).
3 октомври 2010 г. в 11:58
ИСТИНАТА Е ИСТИНА,КОГАТО Е ЦЯЛА,НЕ НА ДВЕ РАЗРЯЗАНА,БОЛКАТА Е ГОЛЯМА,КОГАТО РЕЖЕШ НЕЩО КРАСИВО И ХУБАВО НА ДВЕ.КОЛКО Е КРАСИВО ЦВЕТЕТО КОЕТО Е ОТДЕЛЕНО ОТ КОРЕНА И КОРЕНА,КОЙТО НЯМА ЦВЯТ...ВСИЧКО В ЖИВОТА ТРЯБВА ДА Е ИСТИНСКО-НИЩО ПОЛУ-ИСТИНСКО НЕ Е ЛИЦЕПРИЯТНО,А ПЪК И ИСТИНАТА ИЗКАЗАНА С ПОЛОВИН УСТА ВЕЧЕ НЕ Е ИСТИНСКА!НЕКА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА ВСИЧКО Е ИСТИНСКО,ЗА ДА СА ИСТИНСКИ И ДНИТЕ МУ,ЗАЩОТО ЖИВОТА НАИСТИНА ВЪРВИ КЪМ СВОЯ ФИНАЛ И ОТ НАС ЗАВИСИ КОЛКО НИШКИ В КОСАТА НИ ЩЕ БЕЛЕЯТ ОТ ИСТИНСКА ОБИЧ И РАДОСТИ И КОЛКО ЩЕ СА ОТ ТРУДНОСТИ И ГРИЖИ.НЕКА ДА НЕ ПРЕВРЪЩАМЕ ЖИВОТА СИ В МЕСАРСКИ МАГАЗИН ИЛИ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ...