Притчите

Змията била доволна: След като Адам и Ева вкусили от Дървото на Познанието на Доброто и Злото, човешкият род започнал да се множи неумолимо, независимо от това, че отделни Каини убивали отделни Авели.
Сред огромното множество хора се появявали някои особени, които възприемали познанието по-широко от голите си предци, на които все едно и също им било в главите ... Веднъж, вече през средните векове, Змията решила да използва още една ябълка от Дървото на Познанието. Още през нощта пропълзяла на Дървото и зачакала. Дълго чакала, но към обяд под Дървото дошъл Човек, снел връхната си дреха, постлал я на земята, в сянката, легнал, извадил книга, изпъстрена с някакви дяволски знаци и започнал задълбочено да я изучава.
Змията моментално сътворила гола,съблазнителна Дева и я изпратила под Дървото. Но очите на Човека били скрити зад книгата и той нищо не виждал. Змията замахнала с опашка и най-зрялата ябълка паднала на главата на Човека.
Човекът вдигнал глава, потъркал удареното място и едва-едва погледнал Девата ... Тогава тя се приближила плътно до него и сладострастно зашепнала:"Исаак! ... Искаш ли да съм твоята Ребека ?..." "Почакай, девойко, не ми е до това!" Човекът рязко скочил, усмихнал се кой знае на какво и почти на подскоци хукнал към къщи.
Огорчената Змия и оскърбената Дева недоумявали на какво се усмихвал Човекът и защо не отхапал от ябълката.

Извод: Формата и резултатите от познанието зависят от това, на чия глава пада ябълката.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy