-Обичаш ли ме? - попитала тя, след като дълго стояли в тишина.
-Знаеш, че те обичам - рязко отсякъл той.
Тя отишла до прозореца и се загледала в улицата.
-А би ли скочил заради мен? - попитала, без да го погледне.
Той постоял малко замислен, дошъл до прозореца, отворил го и стъпвайки на рамката, тихо казал:
-Бутни ме!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 
Публикувано от Gloxy-Floxy
5 февруари 2010 г. в 20:17
А тя???
5 февруари 2010 г. в 20:29
Тя трябвало да поеме отговорност за последствията от това, желанията и да бъдат изпълнени, което всъщност е трябвало да осмисли, преди да иска Такива Доказателства.
Озадачена съм, че тая притча остана неразбрана, на мен ми изглеждаше лесна за асимилиране.
5 февруари 2010 г. в 20:34
С малко думи, а казва толкова много! Просто се стреснах, като прочетох текста...
5 февруари 2010 г. в 22:13
Той всъщност не е изпълнил желанието и, а глупаво се е оставил на прищявката и...Много е вероятно да не я познава достатъчно.
5 февруари 2010 г. в 22:22
:) Нещо не си във форма. Не се е оставял на никакви прищевки, казал и е каквото е имал да казва с действие.
6 февруари 2010 г. в 12:43
кофти късмет
6 февруари 2010 г. в 12:49
:) Кое?
6 февруари 2010 г. в 17:29
Аз съм във форма, но на него май му е все едно дали ще добави още малко към безкрайността:-)
6 февруари 2010 г. в 17:58
:) Аха, само дето аз нямаше откъде да разбера за тая работа.
6 февруари 2010 г. в 20:03
Затова и наминавам:-)
6 февруари 2010 г. в 20:52
:(
7 февруари 2010 г. в 2:48
-Обичаш ли ме? - попитала тя, след като дълго стояли в тишина.
-Знаеш, че те обичам - рязко отсякъл той.
Тя отишла до прозореца и се загледала в улицата.
- А би ли скочил заради мен? - попитала, без да го погледне.
- Скочи ти задари мен - казал той. - Замислил се малко, отшъл до прозореца, отворил го и казал тихо:
- Искаш ли да те бутна?
- Не. Ти вече ме уби...
7 февруари 2010 г. в 21:24
има и аще един варянт -
двамката да скочат заедно -
...защо ли смисъла ще се измести тогава
към това ,че взаимно са се бутнали?!?!?