На брега на нощното езеро седяла самотна, печална жаба. Тя тъжно гледала сияйната луна, слушала квакането, което се носело отвсякъде и тихо мечтаела за любов. Обхващали я ту тъга, ту приятен трепет, мечтаела, жадувала да я обикнат. Толкова се уморила да бъде сама. Но не искала да се влюбва и да се привързва към някой. Просто искала някой да обикне нея и само нея, та тя е толкова красива и добра. Просто да я обикне, веднъж и завинаги.
И тогава, набирайки смелост, тя гръмко изквакала:
-Искам да бъда любима! Искам да бъда любима!
Викът и се разнесъл по гладката водна шир и за миг настанала тишина. Навярно всички се вслушали и даже е възможно, някой красив, зелен жабок да е заплувал насам, за да види нея, нея единствената.
Увлечена в мислите си, тя така и не усетила, как отзад се приближил жерав. Хванал я и я глътнал за миг. Замислил се за малко и доволно промълвил:
-Колко обичам жаби!
Обикнали я, веднъж и завинаги. Може би така мечтата и се сбъднала.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
18 февруари 2010 г. в 9:51
Искам да съм любимаааа ...
18 февруари 2010 г. в 10:21
Ти си непоправима мазохистка :)) {}
18 февруари 2010 г. в 10:22
;)
18 февруари 2010 г. в 13:54
Ама не така де:) Не може ли само със целувки:) Ша са гълтаме по други начини. :) Бързо друга притча:)))
18 февруари 2010 г. в 17:16
:)) Като ме гледаш колко бърза бях с коментара, другата притчаа ...
19 февруари 2010 г. в 18:56
Не искам да съм любима храна, искам да съм любима жена!
19 февруари 2010 г. в 19:49
:) Разбира се, мила!
Bibbidi, bobbidi, boo :))!