Притчите

Веднъж камъкът и бамбукът влезли в спор. Всеки твърдял, че човешкият живот трябва да прилича на неговия.
-Животът на човека трябва да е като моя - казал камъкът. - Тогава той ще живее вечно.
-Не, не, животът на човека трябва да е като моя - възразил бамбукът. - Аз умирам, но веднага се раждам отново.
-Не, не си прав. В интерес на човека е животът му да е като моя - аз не се огъвам под порива на вятъра, нито под струите на дъжда. Нито водата, нито топлината, нито студът ми вредят. Животът ми е безкраен. За мен няма нито болка, нито грижа. Такъв трябва да е човешкия живот.
-Аз умирам наистина, но се възраждам в моите синове. Не е ли така? Погледни около мен - навсякъде са моите деца. Те ще имат свои деца и всички те ще са с гладка, свежа кожа.
Камъкът помрачнял и не казал повече нищо. Бамбукът победил в спора. Ето защо човешкият живот прилича на неговия.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy