Тя не умеела да си тръгва по английски и да чете на френски. Тя пишела на себе си на смачкани листчета и оставяла на тях отпечатък от устните си за тези, които някога биха си спомнили за нея. Обичала да чете по усмивките на хората и да целува зимния въздух. Някой, преминавайки, подхвърлял в гърба и: "Самотница", залепяйки за думите си самодоволна усмивка. Тя обичала да обича, даже ония, които никога няма да я разберат. Тя била приказка за тези, които биха могли да я прочетат. Но всички я приемали за повест и я захвърляли да прашасва на полицата. Тя вярвала в живота и очаквала чудеса, прегръщала слънцето и се появявала на най-неочаквани места. Умирайки, молела да я помнят, за да бъде запечатана във Вечността. И желанията и били изпълнявани ... От тези, които знаят истинското и име. Често я бъркали с привичка, наричали я болка, но когато някой с прошепвал:"Да това е Любов ...", тя оставала завинаги, застивайки в собствена Вечност - синоним на пролетта и антоним на ненавистта. Оставала, като вечна стълба към Щастието, а понякога като ефирно синеоко възпоминание.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
От днес, когато имам време да направя банери, под публикациите ще добавям линкове към поезия и проза от блогосферата, които харесвам и смятам, че заслужават да бъдат четени, а са и тематично адекватни към съдържанието на притчата. Не е част от някаква кампания за размяна на линкове, лична селекция.
Публикувано от Gloxy-Floxy
3 февруари 2010 г. в 20:30
Ох,благодаря ти,която или който да си ти!
Толкова имаме нужда от подобни четива - човечност,красота и надежда.
Ужасно депресиращо е да четеш само как някой си пребил,изнасилил,
измамил някой друг.Започваш да вярваш че на света не съществува нищо друго.Затънали сме до гуша в гадости.
Благодаря ти!
Сашо
3 февруари 2010 г. в 20:40
:) Да и на мен ми действат потискащо, и не само новините за инциденти, а и всички безсмислици,с които ни заливат и които утре ще са без всякакво значение.
Дали не трябва да се заема професионално с психотерапия или НЛП, ... ама нямам ценз :)).
4 февруари 2010 г. в 1:15
Благодаря ти за банерчето! :)
4 февруари 2010 г. в 8:24
:) Няма защо.
С Влади много сме се косили, че хубавите, стойностни авторски публикации добиват незначителна популярност на фона на всякакви бози, повечето от които откровено вкиснати.
И понеже ми омръзна да се надигравам със софтуера на някои мрежи да не бъде така, вчера ми хрумна това. Няма да имам време да ви "рисувам" всеки ден, но когато мога ще го правя с удоволствие :).
Имай хубав ден :)!
4 февруари 2010 г. в 16:43
!, Ив.С.