Само дванадесет месеца годината има,
но във всеки - тридесет дни като този,
в който всеки час, всеки миг
са изпълнени с мъка по теб.
Тя се стаява в сърцето ми
като неведома болест,
която не може да изцери дори Цян Бао,
и никъде няма за нея лек.
средновековна корейска поезия
Не, че нещо специално, просто ме накара да се усмихна това, пропито с тиха тъга стихче. :)
А Цян Бао е прословут лекар от 10-ти век, наричан още "китайският Хипократ".
Публикувано от Gloxy-Floxy
8 януари 2013 г. в 20:30
"тиха тъга..."
та тя крещи от болка, таз тъга...
8 януари 2013 г. в 20:44
На мен ми звучи тихо - "стаена в сърцето", което не я прави по-малко разяждаща и опасна, отколкото би била, ако крещеше ..., мисля!