Едно време, когато не само хората били благочестиви и набожни, но и всичкото царство на животните просиявало с тази добродетел, па и царството на растенията не оставало назад от нея, царствующата в храните царица Пченица в покаяние за греховете си, що измъчвала хората в неурожайни години, сторила да иде на Божи гроб на поклонение за изплащание на греховете си.
Събрали се всичките други видове храни да я изпратят и да чуят, ако има нещо да им наръча. Там била Ръжта, благороднейшата княгиня, и князовете Ечемик, Овес, княз Папурко, а между тях и Н[его]во сиятелство младий принц наследник Просо-ефенди.
Там, дето изпращали Храните царицата си и са прощавали всички наред, дошло ред и на Просото да са опрости. На опрощаването отгоре то са осмелило та попитало: Какво ще ми наръчаш, царице господарице? - Смирявай са в каквината си, рекла Пшеницата, и нищо повече не ти трябва.
Но във високото мнение за себе си и за своята каквина Просото прибавило да каже: Ваше величество, сега като отивате и като са разумява, че аз оставам тука, та ва заместям, какво ще ми заповядате: да са разтакам ли на тънки кори за точено, за баници и всякакви млинове?
Усмихнато отговорила царицата и му казува: Ти гледай само като та месят, на дебели пити да та пекат, да излязаш из пепела с ръза* си нацяло и да та не вадят разломен на комати, и то ти стига!
ръз* - (тур.) , чест, почтеност
Петко Р. Славейков
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Просото на млин"
Публикуване на коментар