Притчите

Случило се в планината един старец да спаси живота на царския син. Султанът искал да награди стареца богато, но той отказал с думите: "Щом си имам живот и здраве, друго не ми трябва!" Като не рачил да го наградят с друго, султанът настоял всяка година по веднъж да им ходи на гости в двореца. Нямало къде да иде старецът, царска воля е това, кандисал. Ходел на гости, но никога не хапвал от гозбите, които му поднасяли, ами си носел в една торбичка храна от къщи и само от нея си взимал.

Принцът пораснал, дошло време да го оженят. Поканили и дядото на сватба. Той пак пристигнал с бохчицата храна от дома и нищо не близнал от царската трапеза.

- Ти защо не уважаваш гостоприемството на султана? - ядосал се везирът.

- Ще ти покажа - отвърнал старецът.

Накарал да сложат в едно гърне по една лъжица от всичко, което имало на масата, после да го захлупят и да го оставят на слънце. След един час храната шупнала и гърнето се пръснало.

- Ей така става и в стомаха на човека, като яде от много храни наведнъж - обяснил дядото.

Велможите се изумили от мъдростта на обикновения селянин.

- На колко си години? - попитали го.

- На 108 - отвърнал той.

- И как успя да доживееш до толкова?

- Спазвах винаги числата 1,3,5 и 7 - отговорил дядото.

- Какво значи това?

- Значи винаги да се храня само с едно ядене, хлябът да е от три дена, виното - от пет години, а с бабата да се събирам веднъж в седмицата.

българска народна приказка

по П. Маджаров, "Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази"