Един цар стигнал с войската си до края на света. Оттам започвало тъмно царство, нищичко не се виждало в него.
Царят настоял да навлязат в тъмното царство. За да не се загубят, оставили отвън един жребец, а със себе си повели кобила. Като я смушели да зацвили, жребецът отговарял.
Дълго вървели войниците без да виждат и единственото, което усещали, било, че ходят по ситни камъни. Изведнъж в тъмнината се чул глас:
- Който вземе от тези камъни, ще съжалява, който не вземе, пак ще съжалява!
"Като ще съжаляваме, защо да ги носим?!" си рекли едни и не взели. "Като и така, и иначе ще съжаляваме, да вземем поне по един, барем да видим какво е" - поддали се на любопитството си други. Вървели още известно време, докато цвиленето на жребеца взело да се чува съвсем слабо. Тогава решили да се връщат обратно.
Като излезли отново на светло, видели, че камъните били диаманти и гласът им е казал истината: тези, които не взели от камъните, се каяли, че не са го направили, а тези, които взели, се каяли, че не са взели повече.
сръбска народна приказка
Така си се лутаме в живота, не знаем по какво стъпваме и добро или лошо ни чака, ако го вземем. :)
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Тъмен вилает"
Публикуване на коментар