Притчите

Когато на последователите на Мохамед било забранено да употребяват вино, неговото място заела отварата от кафени зърна. Думата "кафе" произлиза от арабската "kagwe", чийто изначален смисъл бил вино или друга алкохолна напитка. В мюсюлманския свят то също се превърнало в обект на ожесточени религиозни полемики. Едната страна го обявила за противно на религията и вредно за духовното и телесно здраве и под нейно въздействие били горени кафени складове, закривани кафетарии, а собствениците им преследвани и замеряни с кафеници и кафени чашки. Последната тежест на везните сложил един монарх, който с официален документ обявил кафето за непротиворечащо на религията. И след като обесил двама персийски лекари, които твърдели, че е вредно за здравето, то поело пътя на славата, по който стигнало толкова далеч, че употребата му да бъде издигната в култ.

У бедуините право да го приготвят имат единствено мъжете и това е цял ритуал с немалка продължителност. След приготвянето, поднасянето на кафето също има своя символичен език, напр. поднасянето на пълна чаша кафе означава, че искаш да обидиш госта, затова първата се пълни до половината. В годините се появила арабската поговорка: "Първата чашка е за госта, втората за удоволствие, третата за меча". Ето каква история разказват за това:

Шейхът на бедавите по време на глад напуснал своя лагер, някъде в района на Газа, и заедно с мъже от племето си и керван камили се отправил към Египет да купи зърно. Когато пресекли границата, започнало да се стъмва. В далечината видели да проблясва светлина от огън и шейхът оставил хората си и отишъл на разузнаване. Светлината излизала от дом, чиято врата била оставена полуотворена. Като усетил миризмата на прясно сварено кафе, шейхът решил, че това е хан и смело влязъл вътре. Но сгрешил. Вътре били една незабулена жена и нейният мъж - мамлюк. Жената писнала от уплаха, но мъжът и реагирал спокойно. Попитал неканения гост какво му е нужно. Шейхът обяснил грешката си и понечил да излезе, но стопанинът настоял да остане и да го почерпят с кафе. Гостът охотно приел първата и втората чаша, но категорично отказал третата, независимо от всички увещания на домакина. Последният се хванал за меча и поискал обяснение.

- Първата чаша е за госта, втората за удоволствие, третата за меча. Аз съм воин, също както и ти, но сега съм дошъл с мир по друга работа, а не на война.

- По отговора ти разбирам, че си истински мъж, а не хитър крадец, за какъвто те взех първоначално - казал стопанинът и оставил оръжието. - Разкажи ми какво те е довело по нашия край.

Шейхът му разказал, че е тръгнал да купува зърно. Оказало се, че стопанинът продава зърно и двамата завързали търговски отношения. А също станали и добри приятели. След години шейхът осигурил скривалище на търговеца по време на политически гонения и с това му спасил живота.

поредната палестинска приказка

по материали от "Митове и легенди на Святата земя" на Джеймс Ханауер

И така, насладете се на кафето си, но не прекалявайте, за да не ставате подвластни на агресията. Приятен уикенд желая на всички ви! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!