Притчите

Едно време попитали мравката колко време може да преживее с едно житено зърно. Мравката казала, че при пестеливо хранене зърното ще и стигне за една година. Един от тези, които питали за опит, хванал мравката и я затворил в кутия със зърно от пшеница. Кутията скрил в сандъка си. Когато изминала годината, човекът отворил кутията и видял, че мравката е жива и здрава, а от житеното зърно половината е непокътнато. Запитал човекът мравката, защо го е излъгала, че може да преживее със зърното само една година, когато е ясно, че може да живее цели две години. Мравката отговорила: „Човече, откъде да знам, че ти нема да забравиш кутията и мене в сандъка. Правих големи икономии, та дано до втората година се сетиш за мене и за кутията”.

П. Маджаров, "Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази"

Ако си една философствена мравка и подхождаш така дихотомично към запасите си, можеш да си спокойна, че макар и скромни, те са неизчерпаеми. Но по-реално е да се окажеш в положението на магарето на Настрадин Ходжа ("Тъкмо го научих да не яде, и то взе, че умря!"). 

Излиза, че философията е антифизиологична , но е полезна дотолкоз, че ако така и така ще умреш от глад, поне да го направиш спокоен. :D