Притчите

Според легенда, разказана от Плутарх в "Животописи", Ромул, единият от митичните основатели на Рим, желаейки да изпита силата си, метнал своето копие с дрянова дръжка, от Авентинския на Палатинския хълм ("палестинският", упоменат в една многократно копирана статия в нета, ме съмнява да съществува). Копието потънало дълбоко в земята, така, че никой не успял да го измъкне. Дръжката пуснала корени и се превърнала в живо дърво. Дотук нищо поразително за приказна история. Поразителното идва после. Следовниците развили такава почит към дървото, че ако на някой преминаващ му се сторело, че е почнало да губи свежестта си, го оповестявал на висок глас на всеки срещнат, който от своя страна правел същото. Вдигала се страхотна шумотевица и всички се втурвали да го поливат. Ей това вече е нещо, което ми е трудно да си представя. Какви граждани, а! Не взели да го изкоренят, за да си паркират каруците, нито да го отсекат, за да се греят през зимата, а го поливали! 

Ако се вярва на легендите, трябва да е преживяло близо 8 века. Изсъхнало по времето на Калигула, след като работниците, които ремонтирали стъпалата в близост, по невнимание повредили корените му. Това вече има привкус на реалност!

А у нас днес е Атанасовден. По предание св. Атанас гони зимата, а който е срещнал слънцето в бране на кокичета и минзухари, ще получи от него здраве и дълголетие. Ще чакаме и дрянът да цъфне. :)

На именниците честито!