***

Марина Цветаева в превод на Диана Павлова, който публикувам с нейно разрешение. Случайно-неслучайно, пропуснала е средния куплет. Случайно-неслучайно, на нас това ни е достатъчно в момента. :)

Харесва ми, че не по мен сте болен,
че не по Вас, едничък, боледувам,
че никога земята – и неволно –
под стъпките ни няма да отплува.
Харесва ми, че мога да съм смешна
и нищо по принуда да не правя,
да не изтръпвам, ако по погрешка
за миг са се докоснали ръкавите ни.
Благодаря и със сърцето, и с ръката си,
че Вие, без да знаете и сам,
сте влюбен в мен заради тишината ми,
за редкостта на срещите ни паметни,
за не-разходките неуговорени,
за светлината – не над нашите глави,
и за това, че не по мен сте болен,
че боледувам не по Вас, уви!

Публикувано от

2 Response to "***"

  1. Svet Lana says:
    13 януари 2013 г., 11:43 ч.

    Добре е, че скърбите не за мен,
    че не за вас кръвта ми се вълнува
    и че светът едва ли някой ден
    под наште леки стъпки ще отплува.
    Добре е, че в разпътен час дори
    не казах дума грешна и лукава,
    че тънък руменец не ме гори,
    когато леко ви допра с ръкава.

    Добре е, че с безпаметни слова
    в прегръдките ви друга, друга пада
    и друг целувам аз, но за това
    не ме проклинате да тлея в ада.
    Че мойто нежно име в ни една
    безпътица не споменахте всуе…
    Че никога в църковна тишина
    над нас не ще запеят „Алилуя“!

    Благодаря ви, че не бяхте лош,
    че досега таите отклик верен
    на всеки зов: за моя сън в среднощ,
    за редките ни срещи в час вечерен,
    за неразходки в лунен здрач стаен,
    за слънцето, което косо плува,
    и че — уви! — скърбите не за мен
    и не за вас кръвта ми се вълнува.

  2. Gloxy-Floxy says:
    13 януари 2013 г., 12:36 ч.

    :)

Публикуване на коментар