КРИЛЕ

Казват, че Бог дава на всеки човек едно крило, за да могат хората да летят прегърнати ... Но често се случва единият да се умори да лети, да се умори да прегръща и тогава той разтваря своите обятия и другият полита към камъните долу, пада на земята ...
Тази девойка паднала. Боляло я, много я боляло ... Падайки тя наранила душата и сърцето си с парчетата от нейната мечта, която се разбила в земята на хиляди остри късчета. С тях наранила и крилото си. Повече не можела да лети, даже и прегърната с някого. Крилото и се влачело след нея по мръсния асфалт и тя се чувствала най-нещастния човек на света. Тогава при нея се спуснал ангел. Той и казал, че е дошъл да заличи раните и и носел две малки снежнобели крила. Сложил ги на раменете и, паснали идеално. Взел счупеното и крило и искал да си тръгне. Девойката го догонила:
-Но нали Бог дава на човек само едно крило?
-Едно ... - тихо казал ангелът.
-Но ... Ти ми даде две крила. Какво означава това?
-Как мислиш, какво става с човек, който е слаб и не може да удържи партньора си в небето?
-Не зная ... Навярно той продължава полета си.
-Но той също е имал само едно крило .
-Но когато аз падах, той не беше до мен, сигурно е останал в небето.
-А ако падаше редом с теб, какво би направила?
-Щях да го прегърна и да имаме отново две крила.
-За да не падне ли?-поинтересувал се ангелът.
-За да не падне-тихо отговорило момичето.
-Когато единият човек пуска другия под въздействие на своята слабост, страх или друга причина, ти вече знаеш, че пуснатият пада на земята.
-И това боли ... - едва чуто казало момичето.
-Заради счупеното крило?
-Не,-поклатила глава девойката-това, разбира се боли, но много по-болезнено е разбиването на мечтата.
-Да ... А този, който е пуснал другия е подхванат от Бог. Той го поема на ръце и тихо го спуска на земята. Човекът не изпитва нито болка, нито тъга, нито съжаление. Бог не му причинява вреда, само му отнема крилото.
-Но това е ужасно!
-Защо?
-Но този човек никога повече няма да може да полети.
-Но той си го е заслужил, причинил е болка на някой, който му се е доверил.
Девойката мълчаливо гледала в земята.
-Не му ли се сърдиш? Та той ти причини болка!-възкликнал ангелът.
-Не, не му се сърдя.
Ангелът я погледнал учудено.
-Просто го обичам, разбираш ли?-една сълза се спуснала по бузата и.-И не мога да му се сърдя.
Ангелът се усмихнал и казал:
-Бог дава на падналия две крила и две възможности. Човекът, имащ две крила може да срещне друг такъв човек и да лети с него, държейки го за ръка. А може да подари едното на този, от когото е било отнето.
Ангелът замълчал закратко и после допълнил:
-Ти не си длъжна да правиш избор сега. Имаш време за размисъл.
-А как ще разбера, че е дошъл момента да избирам?
-Ще разбереш, но запомни, ако решиш да дадеш едното си крило, отново може да се случи същото.
-А ако избера човека с крилата?
-Тогава никога няма да паднеш. Можеш да летиш и сама.
-Струва ми се, че тук има някаква уловка ...
-Ако избереш човека с крилата, можеш да го държиш само за ръка. Крилата биха ви пречили да се доближите плътно един до друг.
-Сега всичко е ясно-казала девойката и се усмихнала нежно.
Вече знаела какъв избор да направи, когато дойде време да избира.

Публикувано от

8 Response to "КРИЛЕ"

  1. Анонимен Says:
    9 декември 2009 г. в 9:29

    абе кой ги пише тези неразбираеми неща!някой умник ли,или поскоро-глупак,незнам.ама си е пълна заблуда това,от къде ви идват такива недомислици-незнам!!!!!

  2. Анонимен Says:
    9 декември 2009 г. в 9:37

    E, изчакай да завършиш прогимназията. Още ти е рано за такива неща. Я по леглата!

  3. Gloxy-Floxy says:
    9 декември 2009 г. в 10:02

    :)) Я марш, където са напечатани "разбираеми" неща!

    Това специално е превод на авторска притча на руска блогърка.
    Понякога, ако не и в повечето случаи, предпочитам такива, недоизпипани в някои отношения, произведения, защото са писани с душа, защото има някаква промисъл ...

    Като ви се четат утвърдени автори, нета е пълен, зер насила съм ви карала да идвате тук. Критици ... смехота!
    Май дойде време да печатам за писателя и критика, Тургенев е Класик, вярвам няма да сте разочаровани :)).

  4. Анонимен Says:
    9 декември 2009 г. в 14:35

    това ми харесва! Има много мъдрост!

  5. Gloxy-Floxy says:
    10 декември 2009 г. в 14:47

    Предпочетох Толстой на първо време, не защото е по-голям класик, а защото притчата му е толкоз иносказателна, че ако не знаеш за какво е писана, твърде вероятно е смисъла да ти убягне напълно ...:))

  6. aleks31 says:
    26 декември 2009 г. в 1:39

    Когато обичаш,отваряш сърцето си и то може да бъде наранявано,но любовта ще ти даде сила да простищ всичко- тогава си спечелил любовта,а ако те наранят и изоставят,но си й/му простил,то той/тя не е бил/била подходящ/а за теб.Обикновено по-силният характер е манипулиращ,за да задоволи своето его,представи за другия какъв да бъде и се опитва да го променя(обикновено жените са с по-силен манипулиращ х-р.не че съм против жената).Не бива да стремим да караме другия да се променя.Само Исус чрез Словото Си и молитвите към Него могат да ни променят нас самите.

  7. aleks31 says:
    26 декември 2009 г. в 1:51

    Второ:трябва да вярваме не какво казват хората за Бог и човека,че бил летял с партнйорката си в небето с крила от Него-глупости.Никъде в библията не пише такова нещо.В небето хората са като ангелите и не се женят,с нови тела са,безполови същества са,които служат и се покланят на Бога.Който е приел Христа, той е вече ново създание,има нова личност - тази на Христос.Не вярвайте на тази Екатерина Мун,която злоупотребява с името на Бога с лъжливи истории!

  8. Анонимен Says:
    29 декември 2009 г. в 7:49

    Zashto ne priemate tova kato alegoriya, che se otnasya za prenebregnata , naranena dysha ,tya e letyala v lyubovta si ,shatsliva dokato e bila s partnyora si , no sled kato e bila izostavena , estestvenno che krilata i sa prechupeni . Boli , strashno boli , i samo Vsevishniyat ni Otez moshe da ni dade chres Cvetiya si Duh , novi krile s koito shte mojem otnovo da letim , uvereni V Slovoto Mu che Toy ni obicha ,i lyubovta Mu e bezuslovna, che nikoy ne moje da ni dade tova koeto nyama ,vseki dobar i savarshen dar e ot Oteza na svetlinite (Yakov1;17). Ako prochetete tova pritche s tazi svetlina , shte razberete che ima pomisal......As mislya izlishno e da kritikyvame , umestno e kogato chetem , ako ima neshto koeto priemame i ni ydvoletvoryava da blagodarim, ako ne ..... ili da ostavim na mira ,ili komentarite ni da sa dobrodetelni.Sluchayno chrez recomentaziyata na priyatel vlyazoh v bloga , interesno e .

Публикуване на коментар