Притчите

...........................
И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети,
щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях,
и да ги храни до премала с прозренията си,
и да ги теши с чудодействията си,
той се усмихна на множеството и рече:"Напускам."

За миг множеството примря от почуда.

И рече му той:
"Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва,
най силното му желание е да помага на страдащото човечество,
и Господ го насочи що да стори,
трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?"

"Разбира се, Учителю!-извика множеството.-
Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада,
щом така му е заръчал Господ!"

"Независимо какви са тези мъки,
колко тежка е задачата?"

"Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото,
да бъдеш разпнат и изгорен на клада,
щом такава е волята Божия!"-отвърна тълпата.

"А какво ще сторите-обърна се към нея Учителя-
ако Господ ви рече право в очите:
"Заповядвам ви да сте честити до сетния си дъх на този свят!",
какво ще сторите тогава?"

Множеството мълчеше,
над хълмовете и долините, където стоеше,
не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

И Учителят рече сред тишината:
"По пътя на нашето щастие
ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот.
Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя,
за да следвате който път намерите за добре."

И пое нататък през тълпите,
остави ги,
за да се върне в делничния свят на хората и машините.

Публикувано от Gloxy-Floxy