Притчите

Вече цял месец Ежко всяка нощ се катерел на бора и чистел звездите. "Ако не ги чистя всяка нощ,-мислел си той-те обезателно ще помътнеят." И всяка утрин излизал навън, кършел свежи клонки, за да си направи метличка, с която първо да обира прахта от звездите и перял гъбата. Гъбата му била една и затова той всяка сутрин я перял и сушал на бора.
Когато свършел с приготовленията, Ежко обядвал и лягал да спи. Събуждал се, когато вече падала росата. След като вечерял, взимал гъбката в едната ръка, метличката в другата и внимателно, клонче по клонче, се изкачвал на върха на бора. И тук започвало най-важното. Първо трябвало да избръска прахта от звездите внимателно, да не би случайно да ги събори от небето. После да премести метличката в лявата лапа, да хване гъбата с дясната и да ги изтърка до блясък. Работата била трудна и отнемала цялата нощ.
"И как иначе?-мърморел си Ежко, беседвайки сам със себе си на върха на бора.-Ако Мечо не чисти звездите, ако аз не чистя звездите, кой ще чисти звездите?"
Мечо в същото това време седял на върха на бора до собствения си дом, чистел звездите и си мислел:"Удивително е, че на Ежко му хрумна такава гениална мисъл! Ако Ежко не беше се сетил да чистим звездите, вече никой отдавна нямаше да ги вижда. Гледай тая каква е мръсна!"
Мечо много се стараел, но не винаги му се получавало толкова добре, като на Ежко. И ако от небето падала звезда, всички в гората знаели, че случайно я е съборил Мечо.

Публикувано от Gloxy-Floxy