Притчите

Писателят седял зад бюрото си. Изведнъж в стаята влязъл критик.
-Как?!-възкликнал той.-Вие още ли съчинявате и драскате? След всичко, което написах против Вас? След всички статии, фейлетони, забележки, кореспонденции, в които доказах като две и две четири, че Вие нямате и не сте имали никога никакъв талант, че сте забравили даже родния си език, че винаги сте се отличавали с невежество, а сега съвсем сте се сдухали, остарели и превърнали в отрепка?
Писателят се обърнал спокойно към критика:
-Вие написахте против мен много статии и фейлетони, това е несъмнено. Знаете ли баснята за лисицата и котката? Лисицата знаела много хитрости, въпреки които не успяла да се измъкне, а котката знаела само една, да се покатери на дървото и кучетата не успели да я достигнат. Така и аз: в отговор на Вашите статии, аз Ви вкарах целия в една - единствена книга, надянах на разумната Ви глава шутовска шапка и в нея ще дрънчите със звънчетата си пред поколенията.
-Пред поколенията!-разсмял се критикът.-Все едно книгите Ви ще стигнат до поколенията! След четиридесет-петдесет години никой няма да Ви чете.
-Съгласен съм, - отвърнал писателят - но мен и това ме задоволява. Омир е оставил своя Терсит за вечни времена, а за вашего брата и половин век е много. Вие не заслужавате даже шутовско безсмъртие. Прощавайте, господин ... Държите ли да Ви наричам по име? Едва ли е нужно, всички ще го изрекат и без мен.

Публикувано от Gloxy-Floxy