Притчите

Още съвсем малко и ще се запалят звездите, и месецът ще изплува, ще заплува, изкачвайки се над тихите есенни поляни. След това месецът ще надникне в гората, ще постои малко, закрепен на върха на най-високата ела и там ще го видят Ежко и Мечо.
-Погледни!-ще каже Ежко.
-Аха!-ще отговори Мечо.
А месецът ще се издигне още по-високо и ще залее с хладния си, призрачен блясък цялата земя. Така е всяка вечер в тая хладна, ясна есен. И всяка вечер Ежко и Мечо се събират ту у единия, ту у другия и за нещо си говорят. Ето и в тая нощ Ежко казва на Мечо:
-Колко хубаво, че се имаме един-друг!
Мечо кимва.
-Само си представи, мен ме няма, ти седиш сам и няма с кого да си поговориш.
-А ти къде си?
-Мен ме няма.
-Така не се случва-казва Мечо.
-И аз така мисля-казва Ежко.-Но ето, изведнъж съвсем ме няма. Ти си сам. Какво ще правиш?
-Ще дойда при теб.
-Къде?
-Как къде? Вкъщи. Ще дойда и ще кажа:"Защо не дойде, Ежко?" А ти ще кажеш ...
-Ама, че си глупав. Какво ще кажа, като ме няма?
-Ако не си у вас, значи си отишъл у нас. Ще се върна, ти ще си там и ще започна ...
-Какво?
-Да ругая!
-Защо?
-Защото не си направил така, както сме се разбрали.
-А как сме се разбрали?
-Откъде да знам. Или да сме у нас, или да сме у вас.
-Това е, ако ме има.
-Разбира се-казва Мечо.
-А ако съвсем ме няма?
-Тогава седиш на реката и гледаш месеца.
-И на реката не съм.
-Тогава си отишъл някъде и още не си се върнал. Ще обиколя цялата гора и ще те намеря.
-Навсякъде си обиколил и мен ме няма.
-Ще ида в съседната гора.
-Не съм там.
-Ще обърна всичко наопаки и ще те намеря.
-Няма ме. Никъде ме няма.
-Тогава, тогава ... ще изтичам на полето и ще закрещя:"Еееежкооо!", а ти ще ме чуеш и ще отвърнеш:"Мееечооо!"
-Не, и капчица от мен няма, разбираш ли?
-Ти за какво дойде при мен?-сърди се Мечо.-Ако теб те няма и мен ме няма, ясно ли е?
-Не, теб те има, а мен -не.
Мечо млъква и се мръщи.
-Ах, Мечо!...
Мечо не отвръща. Той гледа нагоре как месецът, издигнал се високо над гората, лее хладната си светлина над тях с Ежко.

Публикувано от Gloxy-Floxy