ЗА СЛЪНЦЕТО

Подуто и зачервено от сън, утринното слънце бавно пълзеше по небето и разговаряше с вятъра:
-Казваш, че те ме обичат?
-Аха.
-И за какво? Аз не съм красиво ...
-Те смятат, че си красиво.
-Да, но ... - слънцето се смути и косо погледна в океана. - Виж ме, протуберанси на всички страни, пък и петна на лицето са ми избили.
-Те не виждат това.
-Защо не виждат?
-Защото те обичат.
-Ти пак същото. За какво ме обичат?
-Казват, защото носиш топлина и светлина.
-Ама че глупости! Разбира се, че нося топлина и светлина. Каква термоядрена реакция ще е без отделяне на енергия?! Но това е нормален процес на жизнена дейност, като храносмилането.
-Те смятат, че ти си добро.
-Добро ли? Какво е това доброта?
-Не зная - чистосърдечно си призна вятърът. - Но те видимо знаят, щом така говорят.

Публикувано от

6 Response to "ЗА СЛЪНЦЕТО"

  1. ivo_isa says:
    12 декември 2009 г., 19:03

    :-) Защото са достатъчно отдалечени, или защото не са прекалено близо...

  2. Gloxy-Floxy says:
    12 декември 2009 г., 20:09

    :) Ти не си любопитен да видиш по-отблизичко?

  3. ivo_isa says:
    12 декември 2009 г., 22:53

    Дори и да съм любопитен, съм чувал за Икар

  4. Gloxy-Floxy says:
    12 декември 2009 г., 22:59

    :) Восъкът, Иво, восъкът ...

  5. ivo_isa says:
    13 декември 2009 г., 19:38

    Там всичко е восък :-)

  6. Gloxy-Floxy says:
    13 декември 2009 г., 19:49

    :)... всичко известно досега ...

Публикуване на коментар