Притчите

Веднъж даос завел свой ученик в парк, който се намирал в подножието на планината. В парка имало сложен лабиринт с високи и гладки стени. Нямало покрив и пътеките били осветявани от слънчевата светлина. Даосът завел ученика до входа и му заповядал да намери изхода. Ученикът се лутал в лабиринта цял ден и цяла нощ. Отчаян се проснал на земята и заспал.
Усетил, че някой го дърпа за рамото. Отворил очи и видял даоса.
-Ела с мен-казал му той.
Ученикът тръгнал, засрамен от това, че не успял да изпълни задачата. Излизайки от лабиринта, даосът без да се обръща, тръгнал да изкачва планината. Когато стигнали до върха, той наредил:
-Погледни надолу!
От мястото, където се намирали, лабиринтът се виждал като на длан.
-Гледайки оттук, можеш да намериш пътя, водещ към изхода на лабиринта, нали?
-Да, не е трудно, трябва само да се вгледам внимателно.
-Намери го и добре го запомни-казал учителят.
Тръгнали да се връщат.
При втория опит ученикът преминал лабиринта уверено и без да нито една грешка.
-Урокът, който получи днес касае една от най-важните тайни на Изкуството на Живота. Колкото повече се отдалечаваш от ситуацията, колкото повече се извисяваш над нея, толкова по-голяма повърхност обхваща погледа ти и толкова по-лесно е да намериш правилното решение.

Публикувано от Gloxy-Floxy