МНОГО МАЛКО ЧИСЛО

Живеели Вселенските Константи и куп различни променливи.
Сред тях имало една мъничка константа, характеризираща кой знае какво. Толкова малка, че не я били открили още. Въобще никой не знаел, че съществува. Какво да си говорим, даже в сравнение с масата на фотона в покой, изглеждала същинско нищожество. Въпреки това малката константа имала своята гордост и много отговорно се отнасяла към своето постоянство. Не искала да расте на каквато и да е цена, колкото и да я убеждавали другите, по-солидни константи.
-Помисли сама, - казвала и константата на Планк - какво ще се случи, ако станеш десет хиляди пъти по-голяма. Най-накрая ще могат да те изчислят. А сега нито една маса във Вселената не се доближава до твоята. Не те ли е срам?
Константата я било срам и брадичката и упорито треперела, красив жест, ако някой е в състояние да го различи.
-А какво въобще означаваш?-нахвърляла се върху нея Трета Космическа (която даже не била истинска константа, но се задържала сред тях заради многобройните си връзки).-Ти какво, отговаряш за силата на тежестта ли? Не! За скоростта на светлината? Не!
-Аз съм коефициент на ... ами ... него още не са го открили.
-На какво, на какво?
-Амиии ... на гюбелдючимостта.
-Аха и какво именно у нас има гюбелдючимост?
-Ами тези ... елементарни частици.
-Кои?
-Ами едни малки такива.
-Кварки ли, кои?
-Не, други, още не са ги открили.
-И каква е ползата от тези ,хм, елементарни частици?
-Не знам, още никой не е разбрал.
-А те не могат ли да бъдат малко по-гюбелдючими? Разбери, срам ни е заради тебе, целият ни справочник позориш!
-Не знам. Може и да могат, а може и да не могат. Но ако аз се увелича, ще се случи нещо страшно.
-Ти имаш мания за величие!-троснало се Пи.- Хем си самомнителна, хем се стремиш към Нула.
Това не било вярно. Константата не се стремяла към Нула. Тя и се възхищавала от разстояние, но това не им влизало в проклетата работа.
Всъщност константите, някои от които не чак толкова постоянни, се срамували да се намират в една компания с такава малка константа. И всичките я унижавали. Да се чудиш накъде повече. Тя и без това била толкова малка. Но стоически понасяла всички нападки, макар и нелеко. Даже когато започнало да я притиска Ускорението на Свободното Падане, устояла.
Много дълго издържала-от Големия Взрив почти до днес. Но най-накрая се предала. Опитайте се в продължение на толкова милиони години постоянно да слушате, че сте нищожество! И константата, хлипайки се устремила към Нулата, която единствена никога в нищо не я упрекнала(о, да, Нулата е съвършенство, не случайно е Абсолютна) .
Тук е мястото да бъде написано, че светът е рухнал без малката костанта. Но не е, стои си както виждате. И външно нищо в него не се е променило. Но в света повече нямало гюбелдючими елементарни частици, защото както е известно елементарни частици с коефициент на гюбелдючимост равен на нула не могат да съществуват. И никой никога няма да научи какво са представлявали и каква невъзвратима загуба е понесъл света, от какви блестящи възможности се е лишил. Ако, разбира се, от елементарните частици може да има някаква полза.
Затова пък масата на Вселената най-накрая се приближила до изчислената.

Публикувано от

5 Response to "МНОГО МАЛКО ЧИСЛО"

  1. ivo_isa says:
    3 декември 2009 г., 22:16

    Не всеки ще я разбере:-)Но е красива...

  2. Gloxy-Floxy says:
    3 декември 2009 г., 22:59

    :)) След всички усилия, които положих преди да установя, че е напълно безнадеждно, да побългаря "гюбелдючимостта" не мога да се трогна от това, че малко биха я разбрали, наистина ...

  3. Gloxy-Floxy says:
    4 декември 2009 г., 8:28

    :) Тая сутрин, след като вече съм излязла от контекста на емоционалните си изживявания, свързани с превода, виждам, че си прав най-вероятно. На човек, комуто е чужда терминологията и физиката въобще, алегорията вероятно би му убягнала.
    Ще се опитам да "преведа" по един начин, като разбира се той не е единствения възможен.
    Нашата човешка същност е съставна. Изградена е от изключително голям брой детайли, големи и малки, с по-голяма и по-малка тежест, синхронизирани и не. И някои от тях, които са трудно забележими или с неясно предназначение, за тия, които все пак биха успели да ги видят, но не и да ги проумеят, страдат от отношението, проявявано към тях в продължение на "милиони години" и накрая ... просто се отказват да съществуват, което е наистина жалко, защото те имат своята красота и приложимост, които остават неразкрити и биват загубени завинаги.:)

  4. Анонимен Says:
    17 февруари 2010 г., 12:03

    споко маце , от физика изобщо и от терминологията бъкел не разбирам , но това го разрах и без да се опитваш да го превеждаш ;)

  5. Gloxy-Floxy says:
    17 февруари 2010 г., 12:06

    :)) Сърдечно ти благодаря ! След два месеца най-накрая ще мога да заспя спокойно :)!

Публикуване на коментар