ДА СЕ НАУЧИШ ДА ОБИЧАШ

-Здравейте!
-Добър ден! Мога ли да Ви помогна?
-Да, искам да дам сърцето си на ремонт.
-Сърцето?
-Разбирате ли, способна съм да дам на човек всичко-тялото си, мислите, мечтите ... Всичко, освен едно. Освен сърцето. То се е отучило да обича...
-Нека да видим. Да, лошо сте се отнасяли с него. Защо е цялото в белези?
-Другите се отнасяха с него жестоко.
-А Вие защо позволявахте това?
-Слаба съм, не мога да го защитя. Ще го излекувате ли?
-Трябва да му предпиша време.
-А откъде да го купя?
-То не се купува. Ще се наложи да почакате-година, две, десет ...
-Не мога да чакам толкова. Прекалено дълго е. Няма ли друг начин?
-Преди добре ли работеше?
-Да, обичаше много. Сега също бие често, често, но не носи нито радост, нито огорчение.
-Тогава всичко е ясно. Свършили са Ви чувствата.
-Свършили са? Откъде да ги взема сега?
-Може да ги върне само любовта. Но това е твърде скъпо лекарство. Не всеки би се съгласил да Ви го даде. Любовта се разменя ... само за любов.
-Какво да правя?
-Помните ли какво е щастие?
-Не, не помня ... Какво правите? Защо отваряте раните ми?
-Зад болката е скрито щастието. Налага се да си спомните всичко.
-Но аз не искам да си спомням! Отдавна забравих всичко ...
-За любовта не съществува думата "забравих". Защо се криете от миналото?
-Така трябва.
-Трябва? Кому?
-На мен ... На него ...
-Не. Това не е нужно никому. Спомнете си нещо хубаво. Ето, усмихвате се, очите Ви блестят. Това е щастие. Трябва да намерите някой, който да Ви гледа с такива блестящи, влюбени очи.
-Той ще ми даде любов?
-Не, ще Ви научи да обичате.
-А как ще разбера, че това е любов?
-Когато скучаеш, ако не го видиш един ден. Когато се вълнуваш, докато го чакаш. Когато не можеш да заспиш, докато не ти пожелае лека нощ. Когато ...
-И това е любов???
-Любов ... Почакайте, Вие къде?
-Простете, никога не съм се отучвала да обичам, просто болката ме е накарала да забравя, какво е любов ...

Публикувано от

5 Response to "ДА СЕ НАУЧИШ ДА ОБИЧАШ"

  1. Владимир Иванов (krizt) says:
    12 декември 2009 г., 17:48

    Някога бях писал,че любовта е последният пристан.Ако забравим какво е любов, е толкова страшно,че дори не мога да си го представя.

  2. Руми66 says:
    12 декември 2009 г., 18:11

    То сякаш е написано За Някои хора.....

  3. dess says:
    12 декември 2009 г., 18:22

    да "ЗА НЯКОИ ХОРА" без болката дори от любовта, живота е без стойност. Трябва да не си позволяваме да спрем да обичаме, нищо не бива да я задуши така че да не я усещаме защото живота е любов.....без любов ние сме умрели, дори и да сме доволни, защото видите ли вече не боли от раните.Невероятно е, благодаря Глокси!!!

  4. Gloxy-Floxy says:
    12 декември 2009 г., 20:00

    :) Понякога е целебно да забравиш, понякога е целебно да си спомнищ ... Важното е да поддържаш равновесието ...:)
    :) Любов и целувки!

  5. aleks31 says:
    22 декември 2009 г., 2:59

    Защитата на сърцето е вярата и любовта.Първо: Сърцето от всичко останало е най-болно.То трябва да се изчисти,промие със Словото,Което стана плът и живя между нас-Христос,трябва Святият Дух да изгори с огън лошите мисли и желания да отида на кръста в името на Исус Христос,и да се облече в Божията любов( посланието към Коринтяни 13гл.):"Любовта дълготърпи,не завижда,не се превъзнася,не се гордее,не безобразничи,не търси своето,не се раздразнява,не държи сметка за зло,не се радва на неправдата,а се радва заедно с истината,всичко премълчава,на всичко хваща вяра,на всичко се надява,всичко търпи.Любовта никога не отпада".Както Христос изтърпя всички мъки заради нас на кръста,вкуси от смъртта и победи като възкръсна от мъртвите.Той прости на тези,които го разпнаха,защото обичаше и тях.

Публикуване на коментар