Един магьосник-алхимик създал в епруветка Идеалната Жена. Затворил се с нея в колибата си. След месец излязъл бледен и обезумял на божия свят, заплитайки крака и се обесил на първото срещнато дърво. Идеалната Жена събрала от колибата кюлчетата злато, получени от алхимика-магьосник с помощта на Философския камък от най-обикновен живак и загадъчно усмихната, припявайки полугласно се отправила по пътечката към най-близкия град. Там със златото на магьосника си купила кокетна малка къщичка с градинка и заживяла мирно, разказвайки на всички, че магьосникът бил неин чичо, но починал скоропостижно, след като се надишал с изпарения от неговите колби и дестилатори. Хората я наричали Матилда. Тя се омъжила за месар. Родили им се куп деца. И след като живяли дълго и щастливо, починали с разлика от няколко дни.
Притчата ни учи да съобразяваме нуждите с възможностите си и ... да се предпазваме от изкушения :).
Публикувано от Gloxy-Floxy
8 декември 2009 г. в 21:40
Ако не беше написала на какво ни учи, нямаше да разбера...:-) Според мен тя ни учи, че жената решава какво ще стане с мъжа покрай нея. Всеки който има чувство за самосъхранение трябва да го има предвид. Но това е без значение, защото любовта заслепява.
8 декември 2009 г. в 22:12
:) Невинна съм!
Поуката беше в оригиналния текст.
8 декември 2009 г. в 22:39
Знам. Трябваше просто да признаеш, че съм прав:-)
8 декември 2009 г. в 22:51
:P
На мен това за съобразяването на нуждите с възможностите ми се вижда доста уместно предупреждение, защото имах неудоволствието да наблюдавам напоследък неедин мъж, който да не го прави и после да е безкрайно изненадан, че покрай "идеалната" жена се носят отровни изпарения :).
9 декември 2009 г. в 21:32
И к'во му е на месаря? Явно е имунизиран:-)
Тук има и друг смисъл: Едни и същи условия може да са благодатни за едни и смъртоносни за други:-)
9 декември 2009 г. в 22:16
Дааа, за месаря, ... и аз бих искала да знам какво му е.