РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

Мюсюлманска легенда от "Легенди и приказки на Изтока" на В.М.Дрошевич.

Няма друг Бог, освен единния Бог и Исус е Неговия пророк.
Така говорел Всевишния, славата Му цъфтяла като цветя по земята и благоуханието и изпълвало Вселената:
- Мир и радост за Моята земя! Мир и радост за Моите хора! Пълна с благочестие е Моята земя и вярата в Мен гори в сърцата на хората. Вие се дим над земята и до Моя трон се издига аромат на молитви и тамян. Драгоценни храмове блестят по земята, в Моя чест ги издигат за да благославят в тях името Ми. Радост и мир, възлюбена земя! Радост и мир, възлюбени хора!
Така говорел Съдията, който съди на небето и на земята.
- Щастие и радост на земята! Щастие и радост в Моите хора! Моето име е свещено за тях. В Моя чест горят на слънцето щитове и шлемове. За Моята слава вдигат мечове и копия. И изпращат душите си в небето.
Така говорел Всеблагия, изпращайки ни пророците:
-
Радост, радост и щастие на земята! Аз благославям Моя народ.Но не в храмовете, не в битките съм Аз. Аз съм в любовта. С любов към Мен и благочестието са пълни сърцата им, но не и с любов един към друг. Благословена да е земята и хората по нея! Да процъфтяват мир и любов! Ще им изпратя пророк. Нека им открие завета Ми.
Така говорел Аллах и диханието Му било като дъх на пролет.
И се представил пред Него княза на князете, на бял кон Гавриил, любимия посланик на Аллах.
И се представил пред Него на бял кон сред снежното поле от серафими, радостно трепкащи с белите си крила.
Гавриил внимателно слушал думите на Бога:"Иди на земята и от небесния огън запали в сърцето на новородено дете любов към хората! Нека донесе мир и любов на земята!"
Така говорел Всевишния и запалил с дъха си факела в ръката на Гавриил. И Гавриил се спуснал в дома на най-могъщия цар на земята.
На престола лежал първородният царски син, роден от царица. И стояли пред него на колене воините и народа и се клели във вярност на първородния син на царя.
И казал Гавриил на царя:
- Щастие и радост за теб! Синът ти е избран от Аллах. Той ще възцари на земята мир и любов. Аз ще запаля в сърцето му небесния огън. Той ще бъде доброта, той ще бъде кротост. Той ще прощава на враговете си, той няма да отмъщава за обидата, той няма да вдига меч.

Царят паднал на колене пред пратеника на Бога, разкъсал дрехите си и казал:
- Горко ми, горко - с какво съм разгневил Аллах! Защо трябва да бъда баща на страхливец! Синът на един могъщ цар ще целува ръката на враговете! Ще преглъща обидата като последния роб. Син, който никога няма да държи в ръка оръжие. По-добре да не се беше раждал! По-добре майка му да ме беше покрила с позор, като ме остави бездетен! По-добре да бях умрял преди неговото раждане, отколкото да видя със собствените си очи този срам! Пратенико на небето! Не може ли да отклониш великия гняв на Бога? Пожали ме! Изнеси горящия си факел от моя дом!
Опечаленият ангел отлетял и почукал на вратата на един богаташ.
Слава на богатия човек била по-голяма от славата на царете. Той бил известен по всички царства. Във всички страни вървели керваните му, по всички морета плавали корабите му, превозващи до всички краища на света несметно богатство.
Всичко имал богаташа, освен едно съкровище, за което молел благочестивия Аллах: да му изпрати наследник. И му се родил син.
- Щастие и радост за теб! Неизказано щастието те сполетя. Твоят син е избран от Аллах. Неговото име е Любов и любовта към хората ще се разгори в сърцето му. Той ще теши сълзи и мъка. Той ще раздава богатството си на бедните. Сам ще ходи като последен бедняк, щастлив и радостен от любовта си към хората!
И богаташът паднал пред пратеника на Аллах на колене, смъкнал скъпоценностите си и се разхлипал:
- О, горко ми! Защо ми е пратено такова проклятие? Като наказание за алчността ми ли ме наказваш, Боже! Защо събирах несметно богатство? Моят син ще бъде просяк. Той ще раздава всичко, събрано от баща му! Син-прахосник, какво по-голямо наказание може да има за баща-богаташ? О, с каква жертва да умилостивя Бог, че да отклони гибелта от моята къща? Какви са храмовете да издигна за Него, че да се смили над моето благочестие и да не погубва детето ми?
Така ридаел богаташът и опечаленият посланик на небето го пожалил и отлетял от дома му.
Като орел се спуснал в студената зимна нощ в една пещера, където вятърът виел и млада майка се била привела над бебето си, което умирало от студ.
Тя Го родила тук, нямайки подслон даже в такава нощ.
И пожалил ангелът умиращият Младенец и допрял до него пламтящия факел за да Го стопли. И Младенецът се усмихнал.

От усмивката Му радостно се засмели звездите.
В ужас казал Гавриил:
-- Какво направих с дадения ми от Аллах огън! В чии слаби ръце дадох дара на Бога? Твоят син е избран от Аллах!
Младата майка паднала на колене и казала:
-Да бъде Божията воля!
И в ужас застанал Гавриил.
И се раздал гласът на Аллах и смехът на Всеблагия.
От радост се смеел Аллах, смеели се извездите, и луната, смеел се и Младенецът.
- Гавриил,Гавриил, така ли изпълняваш волята Ми? За мен ли,Всемогъщия, има царе? Пред мен ли, който властва над всичко има богаташи? Пред Всесилния ли има силни? Не са ли всички равни пред Мен? И кои са Моите царе? Моите царе са в дрипи, Моите царе в храмовете, на тържищата, в пръстта и пепелта в рани лежат. За Моите царе са открити всички помисли Господни, обятията Ми са отворени за Моите царе. Моите царе са богати, те притежават несметни дарове. Техните сълзи са диаманти, рубини - техните сърца. От техните сърца плета за Себе си венец от радост. Сълзите им събирам с мантията Си. Моите царе са могъщи. Проклятието им е заповед за Мен. Заповедите им изпълнявам. Думите им са мечове от стомана. Техните погледи са силни стрели. Войските им са безбройни: всички ангелите отгоре, бездомните, болните,тихо веят с крила , служат в тяхна защита. Моите царе са скъпи за Мен и Аз съм цар над тях.
Така пеел Аллах със смях, смях на щастие и пеели звездите с Него, светейки на бездомните и бедните.
И щастлив от тези думи, и радостен от усмивката на Младенеца, като орел се извисил в небето архангел Гавриил, и пламнал факела му между звездите като нова звезда.
И като я видяли царе и богати мъже дошли и се поклонили на царя, роден в пещера в студената нощ.

Публикувано от

3 Response to "РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС"

  1. ivo_isa says:
    21 декември 2009 г., 23:59

    Има идея, но ми е много объркано и ... е нелогично в края.

  2. Анонимен Says:
    22 декември 2009 г., 2:02

    Първо: Исус Христос е не само пророк,но първо той Е Божият Син,роден чрез Святия Дух по свръестествен начин,от утробата на Мария,според прорчеството на Исая 9 глава:стих 6:"Защото ни се роди Дете,Син ни се даде;и управлението ще бъде на раменете му. името му ще бъде Чудесен,Съветник,Бог могъщ,Отец на вечността, Княз на Мира..."Исус Христос Е Самият Бог роден като мен и теб в плът,за да възтанови прекъснатата от Адам и Ева връзка между човека и Бога-Създател

  3. Gloxy-Floxy says:
    22 декември 2009 г., 10:22

    Авторът,Дорошевич, е журналист и фейлетонист от края на 19 век.
    Прехвърлих по диагоналната система негов сборник с легенди и приказки. Бяха с различен произход-китайски,индийски,арабски, италиански.
    Нямам време за проучвания, ако въобще бих могла да намеря такава информация, дали е записвал това, което е чул в оригинал, защото той е пътувал много или ги е преразказвал по собствен начин.
    При печата пропуснах единствено последното изречение, което всъщност беше началната фраза.
    За останалото се придържах към оригиналния текст.
    Това мога да обясня ...

Публикуване на коментар