Притчите

На Ninurta .

През шума на дъжда Лао не чул, когато се почукало на вратата, а отишъл да отвори едва когато цялата врата се разтресла от силни удари. На вратата стоял необичайно облечен странник. Започнал да говори, в началото на неразбираем език, но като видял учудването в очите на стопанина, минал на език, близък до местния:
-Минах планината. Уморен съм и съм гладен. Може ли да приютите чужденеца?
-Ние се радваме на този, който идва с мир. Влез, ще получиш храна и постеля.
Странникът пренощувал, на сутринта като изгряло слънцето се приготвил да продължи пътя си.
-Прощавай, стопанино! Благодаря ти за нощувката! Ето, вземи!
-Какво е това?
-Това? Пари!
-Прощавай, но в нашия край няма нищо подобно. Обясни, защо ми даваш тези предмети?
-Ти ме пусна в дома си, нахрани ме, даде ми сухи дрехи и храна за из път, затова ти давам пари. Този, който има пари е най-уважавания човек!
-Благодаря ти! Ние нямаме такъв обичай, но аз виждам, че той е мъдър.
-Прощавай!
-Да ти помага Бог!
След час Лао бил в дома на ковача.
-Направи ми майсторе сто диска със знака на моето семейство. Синът ми ще ти помогне. Работата е там, че дойде един чужденец и ми разказа ... И преди време в неговата страна се разпространил обичай, ако някой направи другиму добро, той му дава сребърен диск със знака на своето семейство - пара. Който има най-много пари е най-уважавания човек.

Публикувано от Gloxy-Floxy