Семейството прекарвало почивния си ден на плажа. Децата се къпели в морето и строяли замъци от пясък. Изведнъж в далечината се появила дребна старица. Сивите и коси се веели на вятъра, дрехите и били мръсни и окъсани. Тя, мърморейки тихо, събирала някакви предмети от пясъчната ивица и ги прибирала в чантата си.
Родителите привикали децата и ги инструктирали да стоят по-далеч от старицата. Когато тя минала наблизо, се усмихнала на семейството, но никой не и отвърнал.
Много седмици след това разбрали, че старицата цял живот събирала парчета стъкло по плажа, за да не наранят децата краката си.
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 ноември 2009 г. в 10:14
Май все по-често в живота е така-привидното е само опаковката на незримото.За да го научим обаче,трябва да допуснем човека до себе си,както и той нас да ни приеме.Едва тогава ще ни се "отворят" очите за малките стъкълца от живота,раняващи душите и ролята на всеки от нас в "прочистването" им на пътя .Глокси,благодаря ти!Спорен и слънчев петък 13 ти желая!
13 ноември 2009 г. в 11:28
Глокси,благодаря ти за всичко,което споделяш с нас!Дано се научим най-сетне,че външния вид не е отражение на вътрешната духовност на човек!
С удоволствие посещавам блога ти!Винаги има върху какво да помисля.
Хубав ден!
13 ноември 2009 г. в 12:18
Напълно невярно. Външният вид Е отражение на вътрешния духовен живот (Каквото отвътре-такова и отвън/Каквото отгоре-такова и отдолу и т. н.). Другото е художествена фикция. А и се изисква специален вид зрение и по-особена преценка за външния вид...Не холивудска
13 ноември 2009 г. в 16:09
Нанита,Сав, благодаря ви хубавите думи!
13 ноември 2009 г. в 16:10
...за хубавите думи, извинете!
14 ноември 2013 г. в 12:05
Всяко нещо заслужава внимание когато изразява знание, обич и красота! Който има желание само той може да събере разпръснатото тук и там...
14 ноември 2013 г. в 20:01
Хубаво казано! :)