АЗ КАЗВАМ "МОЦАРТ"

Веднъж Верди, вече побелял и известен в целия свят, беседвал с начинаещ композитор. Неговият събеседник, осемнадесетгодишен, бил напълно убеден в собствената си гениалност и през цялото време говорил само за себе си и своята музика.
Верди дълго и внимателно слушал младото дарование, а после с усмивка казал:
-Скъпи приятелю! Когато бях на осемнадесет, аз също се смятах за велик музикант и казвах: "Аз". На двадесет и пет казвах:"Аз и Моцарт". На четиридесет вече казвах:"Моцарт и аз". Сега вече казвам само:"Моцарт".

Публикувано от

3 Response to "АЗ КАЗВАМ "МОЦАРТ""

  1. Savlena says:
    10 ноември 2009 г., 20:23

    Брилянтно,Глокси!Човек трябва да знае от къде е започнал,да знае къде се намира и от кого е заобиколен, и също така да знае какво може да му се стовари на главата.Целувки!

  2. Gloxy-Floxy says:
    10 ноември 2009 г., 20:45

    Всички започваме пътя така, с Аз, ... доколкото си спомням :)).
    Целувки и от мен!

  3. Savlena says:
    10 ноември 2009 г., 21:33

    Ех,това "АЗ"-ъ ни изяжда главите понякога...Важното е да го проумеем!

Публикуване на коментар