Притчите

Имало една Скала, пълна с безчислени атоми, протони, неутрони и субатомни частици материя. Тези частици непрекъснато се движели по определен план и всяка от тях минавала от "тук"-"там" за някакво "време", но толкова бързо, че самата Скала изглеждала напълно неподвижна. Тя просто била. Стояла, опивайки се на слънце и прогизвайки под дъжда, без никакво движение.
-Какво се движи вътре в мен?-попитала Скалата.
-Това си Ти-отговорил Глас от Далеко.
-Аз?-учудила се Скалата.-Но това е невъзможно. Всеки може да види, че аз не се движа.
-Да, но отдалеко-казал Гласът.-От разстояние изглежда, че ти си монолитна, спокойна и неподвижна. Но когато се приближа, когато се вгледам внимателно в това, което фактически се случва, виждам, че всичко, Което Си Ти, се движи. Всичко това се движи във времето и пространството с невероятна скорост по определен план и това създава Теб под формата на тяло, наречено Скала. И това те прави чудо! Ти се движиш и не се движиш в едно и също време.
-Но кое от двете тогава е илюзорно?-попитала Скалата.- Единството и покоя на Скалата или разделността и движението на Нейните частици?
-Кое тогава е илюзорно: единството и покоя на Бога или разделността и движението на Неговите частици?

Публикувано от Gloxy-Floxy