Един човек се разболял сериозно. Болестта му се заключавала в следното: през цялото време имал чувството, че очите му ще изкочат и ушите му непрекъснато звъняли. Това го довело почти до лудост, защото продължавало двадесет и четири часа в денонощието. Не можел нито да работи, нито да почива. Обърнал се към лекар.
Един лекал дал мнение, че трябва да му бъде отстранен апендикса. Оперирали го, но това не решило проблема. Втори-че трябва да му бъдат извадени всички зъби. Направили и това. Единственият резултат бил да се състари преждевременно. Трети ... Има милиони специалисти и ако послушате всички, те непременно ще Ви убият. Тогава той се обърнал към доайен в областта.
Лекарят го прегледал и казал:
-Нищо не може да се направи, защото не може да се открие причината за болестта. Ще живеете още най-много шест месеца. Длъжен съм да бъда откровен с Вас, всичко, което е можело да бъде направено, вече е направено. Повече няма какво да се направи.
Човекът излязъл от лекарския кабинет и си помислил: "Щом ми остават само шест месеца живот още, защо да не ги изживея добре? " Той бил скъперник и никога не бил живял добре. След като взел това решение, си купил скъпа, нова кола, луксозна вила. Поръчал си тридесет костюма и решил даже ризите му да бъдат шити по поръчка.
Отишъл в ателието. Шивачът му взел мерки и казал:
-Ръкав-тридесет и шест, врат-шестнадесет.
Човекът възразил:
-Не, петнадесет! Винаги съм носил петнадесет.
Шивачът измерил отново вратната обиколка и повторил:
-Шестнадесет!
-Но аз винаги съм носил петнадесет!
-Както желаете,-решил да приключи спора шивачът- но съм длъжен да Ви предупредя, че ще имате чувството, че ще Ви изкочат очите и ще Ви звънят ушите.
Публикувано от Gloxy-Floxy
21 ноември 2009 г. в 17:24
Колко малко ни трябва да знаем за себе си, за да сме добре:).
21 ноември 2009 г. в 17:26
:)) Големият проблем е да хванеш правилната посока за решаване на проблема ...
Къде има една приказка:"Де го чукаш, де се пука!" :))