Двамата приятели седели в едно кафене и пушели наргиле.
- Какво щастието е да имаш две жени! - отбелязал единият от тях.
Красноречиво той описал своите необикновени преживявания, непреставайки да се възхищава от това, че притежава два прекрасни цвята с толкова различен аромат. Очите на приятеля му ставали все по-големи и по-големи. "Като в рая - мислел си той - живее моят приятел. Защо на мен не ми е дадена сладостта от притежанието на две жени!"
Скоро той си взел втора съпруга. Но когато в брачна нощ поискал да сподели леглото си с нея, тя го отхвърлила сърдито:
- Не ми пречи да спя, отивай при първата си съпруга! Не искам да бъда пето колело в каруцата ти! Или тя, или аз!
За да намери утеха, той отишъл при другата си жена.
- Нямаш място тук! - извикала тя гневно. - Като си си взел втора жена, аз вече не съм ти мила, отивай при нея!
Не му оставало друго, освен да отиде в най-близката джамия и да потърси спокойствие там. Заел молитвена поза и чул покашляне зад гърба си. Обърнал се изненадан. Оказало се, че е не друг, а приятелят му, който така ентусиазирано му описал щастието да имаш две жени.
- Защо си тук? - попитал с изненада нещастният младоженец.
- Двете ми жени не ме допускат до себе си. Това продължава вече месеци.
- Тогава защо ми каза, че е прекрасно да се живее с две жени?
- Чувствах се толкова самотен в тази джамия и исках приятел до себе си.
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 ноември 2009 г. в 12:23
Абе не важно аз да съм добре, а Вуте да е зле:-)