ПОЯСЪТ НА СТРАСТТА ИЛИ ПРИТЧА ЗА РАЗУМА И ФЛИРТА

Сутринта излязла мразовита и освежаваща. Хладният, пресметлив Разум се събудил в добро разположение на духа и се захванал с ежедневното почистване.
Днес той особено старателно обирал прахта от рафтовете с етическите категории. "Как в главите на някои могат да бъдат объркани такива диаметрално противоположни неща: може-не може, красиво-некрасиво, прилично-неприлично?" Той педантично броял частите на старинен труд. "Така! Порядък, благочестие. На място! Въздържаност, воля ..."
Работата му била прекъсната от внезапен звън.
"Няма нищо по-лошо от неплануваните визити"-помислил си Разумът, но кой знае защо отворил.
На прага стоял малчугана Флирт. Прозрачните му крила били покрити със скреж. Той изкривил посинелите си устни в усмивка и помолил за разрешение да влезе.
Разумът се отдръпнал за да го пусне вътре. Как би могъл да остави умиращ от студ на изтривалката?! Но да губи драгоценно време с глупости също било неразумно.
-Ти по работа или какво?-осведомил се хладно Разумът, подавайки на Флирта чаша чай.
-Страхуваш ли се от мен?
Малчуганът отпил от чашата с чай:
-Странно ... Струваше ми се, че разумът е по-силен от чувствата, можеш да ме изгониш, ако искаш.
И като че ли страхувайки се от това, изпил наведнъж останалия чай.
-Естествено, че искам. И стани ако обичаш от дивана ми. Не съм свикнал по него да се търкалят непознати!-Разумът сърдито сбръчил вежди.
-А може ли един въпрос?-игривият глас се носел от полилея.
Стаята се изпълнила с танцуващи отблясъци.
-Може,-неохотно се съгласил Разумът-само по-кратко и по-конкретно.
-Не ти ли е скучно сам?-Флиртът вече бил скочил от полилея.
-Не! Нямам кога да скучая. Винаги съм много зает. Още по-малко имам време да се занимавам с безсмислици.
-Смяташ, че съм безсмислица?-Флиртът с тънък смях се отправил към хладилника.-Ти се храниш с такива. Погледни, нямаш никакви лакомства!
Действително, на чисто измитите рафтове лежали само голи факти и непредложени аргументи.
Разумът повдигнал рамене:
-А какво е калоричното в целувките, мимолетните погледи, даже най-страстните?
-Бедният ... -въздъхнал Флиртът.-Никога не си опитвал истински целувки. Искаш ли да ти донеса двечки-сладки, завладяващи? Нее, по-добре пробвай от страстните, с капка кръв от ухапване!
Той извадил от джоба си рекламна брошура, наплюнчил пръст и започнал да прелиства слепените страници. Пред ошашавения Разум се заредили картинки с фриволно съдържание.
-Вън! Изчезвай с твоята порнография! И повече да не си стъпил тук!- книжката полетяла към ъгъла.
Флиртът ловко подхвръкнал, хванал я и закръжил около разгневения стопанин на дома.
-Ето, сега виждам истинското ти лице. Не си такъв сухар, какъвто искаш да изглеждаш. Умееш да бъдеш страстен. Харесваш ми!-Флиртът положил тънките си пръстчета на рамото на Разума.-Мисля да поживея при теб няколко дни. Не се страхувай. Лесно е да се отървеш от мен: просто ще кажеш и аз ще си отида. Ти си наистина много силен, Разум.
Флиртът се спуснал на пода до могъщия Разум. Погледнал го изпитателно отдолу нагоре. На ръст едва достигал рамото му.
Разумът разкършил рамене, обходил стаята с поглед и си помислил:"Какво пък? Място имам много. Заедно действително е по-весело. Ше го отуча да говори глупости, ще го накарам да се храни правилно и да почиства след себе си. Току-виж излязло нещо от него."
Флиртът хитро присвил очи и притворно въздъхнал. С всяка минута усещал растящото си превъзходство.
След месец съжителство Разумът се бил свил под масата. Там били захвърлени и етичните му норми, стъпканите аргументи и явните факти.
На дивана се протягал ненаситния младеж Флирт, а до него лежала хищната красавица Страст.
-Струва ми се, че Разумът изглежда болен днес-процедила Страстта и изпуснала към него тънка струйка цигарен дим.
Ароматът на скъпи цигари, парфюм и разкошна млада плът наистина действали пагубно на Разума. Той отнесено се усмихнал. Стараел се въобще да не поглежда към дивана.
-Това е идея! Болният Разум трябва да иде в психиатрията!-изсмял се Флиртът и посегнал към хлабаво затегнатия колан на копринения халат на приятелката си...
Разумът въздъхнал и затворил очи. Свивайки се в най-тъмния ъгъл, той обхванал глава с ръце и се опитал да забрави. И скоро пред него в мъглата от дим заплували стройните каравели на строгите правила, привичните аксиоми и логическите умозаключения ...

Публикувано от

6 Response to "ПОЯСЪТ НА СТРАСТТА ИЛИ ПРИТЧА ЗА РАЗУМА И ФЛИРТА"

  1. ivo_isa says:
    20 ноември 2009 г., 22:04

    Това е предимството на разума. Да може да се отдалечи от неприятното обкръжение. Но притчата от интересна се превръща в гадна каквато е и промяната на живота от 20 години насам.

  2. Gloxy-Floxy says:
    21 ноември 2009 г., 0:18

    Заинтригува ме стила на авторката. По някакъв начин ми напомни за някои от приказките на Крист, който е далеч по-милостив, разбира се, но не бях чела някои друг, който да създава подобно усещане.

  3. Gloxy-Floxy says:
    21 ноември 2009 г., 0:20

    ..."някой друг",пардон.

  4. ivo_isa says:
    21 ноември 2009 г., 8:11

    Андерсен

  5. Gloxy-Floxy says:
    21 ноември 2009 г., 12:35

    :) Андерсен, да ... и все пак съвсем съвременното звучене.

  6. ivo_isa says:
    22 ноември 2009 г., 23:58

    Но гадничките моменти от живота са си същите...

Публикуване на коментар