ОСКЪРБЛЕНИЕ

Тъй като обстоятелствата не ми позволяват да направя директно посвещение, само ще отбележа, че публикуването на тази притча е целенасочено и целта е да дам утеха на наранен човек. Дали ще бъда ефективна по този начин, ... мога само да се надявам.

Веднъж Ученикът и Учителят вървели по междуселски път. Гледат, насреща им върви човек, целият се тресе от нерви, почти плаче.
-Какво се е случило, приятелю?-попитал Учителят.
-Току що един човек ме обиди, ... с такива тежки и грозни думи, ... не заслужавах това.
-Той не може да те обиди-коментирал Учителят.
-Как да не може, като ме обиди!-удивил се пътникът.-Та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?
Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
-Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел каквото му подават, но виждайки, че това е бръмбър, се стреснал и го хвърлил на земята.
-Какво значи това?-възмутил се той.
-Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
-Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
-Какво е то?-настръхнал пътникът.-Да не е още някоя гадост, няма да я взема!
Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и му подал ябълка. Мъжът озадачено погледнал красивия и сочен плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел плода.
-Защо не взимаш?-поинтересувал се Учителят.-А бръмбъра взе.
-Бръмбърът ... ами взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
-Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни-взимаме. Но между това "да ти дават" и "да ти дадат" има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам-ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено:аз съм дал-ти си взел. Аз не мога да ти "дам" нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но "да дам" -това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен. Ако някой те обижда, ти имаш избор-да приемеш оскърблението (най-често правим това, без да се замислим) и да се обидиш или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето защо казах, че човекът не може да те обиди, той те е обиждал, но ти си му помогнал в това, да бъдеш оскърбен, приемайки обидата.

Публикувано от

6 Response to "ОСКЪРБЛЕНИЕ"

  1. Владимир Иванов (krizt) says:
    9 ноември 2009 г., 18:19

    Мисля,че се сещам за кого е притчата. И моят съвет беше същият, но знам колко е трудно, да не приемеш обидата.

  2. Gloxy-Floxy says:
    9 ноември 2009 г., 18:42

    :)) Както твърдя открай време "Иносказанието е майка на недоумението"!
    Съжалявам, че напоследък не успявам да се доближа до теб, Крист, но пак ме е завъртяла въртележката.
    Поздрави!

  3. Владимир Иванов (krizt) says:
    9 ноември 2009 г., 19:01

    Усещам, а и аз не зная къде се намирам и кое по-напред.
    Поздрави и от мен!

  4. Теди Says:
    12 ноември 2009 г., 10:45

    Благодаря, мисля че е предназначена и за мен, което ме превръща косвено в твой приятел. Благодаря и за другите притчи и за това, че ги споделяш с приятелите си. И още благодаря за това че ги открих, защото със сигурност ще се черпя с тях отново. Хубав ден!
    Теди

  5. Gloxy-Floxy says:
    12 ноември 2009 г., 17:39

    :)) Наздраве тогава!
    И заповядай пак!

  6. Анонимен Says:
    14 ноември 2009 г., 0:34

    Вярно ,има такава мъдрост,че на човек насила можеш да му вземеш ,но не можеш да му дадеш...

Публикуване на коментар