Притчите

На едно бюро живели двама приятели-моливи: Остър и Тъп. Острият Молив се трудел от сутрин до вечер - и го чупели, и го острели, без работа не оставал. А към Тъпия въобще не посягали. Веднъж се опитали да го хванат на работа, но сърцето му се оказало твърдо. А от твърдо сърце очаквания нямай. Гледал Тъпият Молив, как приятелят му се труди, и казал:
-С какво все се занимаваш? Нужно ти е повече от всичко ли?
-Не, не повече, просто е най-интересно.
-Интересно, та интересно! Здравето е по-важно. Я се виж на какво си заприличал, от теб почти нищо не е останало.
-Не е беда! - отвърнал Острият Молив. - Стигам за още една тетрадка.
Минало време и от Острия Молив наистина нищо не останало. Заменили го с други остри моливи, които сипели ласкави отзиви за своя предшественик.
-Аз го познавах лично! - гордо заявил Тъпият Молив. - Той беше най-добрия ми приятел. Можете да ми вярвате!
-Вие сте другарували? - удивлявали се острите моливи. - Може би ще напишете мемоари?
И Тъпият Молив писал мемоари.
Естествено не ги писал сам, за това е прекалено тъп. Острите моливи му задавали указващи въпроси и записвали събитията с неговите думи. Не било лесно, Тъпият молив много бил забравил, много объркал, а много и не съумял да разкаже. Наложило се острите моливи сами да разбират-да подправят, добавят, преиначават.
Тъпият Молив писал мемоари ...

Публикувано от Gloxy-Floxy