Притчите

Учителят Бахаудин седял веднъж след вечеря в обкръжението на млади и стари, които искали да се обучават при него. Когато най-накрая настанала тишина Учителят разрешил да се задават въпроси. Попитали го:
-Какво предизвиква най-големи трудности в обучението в Пътя?
-Хората се ръководят от повърхностни неща. Привличат ги проповеди, разкази, слухове, книги, чувства - това, което ги вълнува, както ароматът на цвете привлича пчелите.
-Но как иначе пчелата ще намери цветето, ако не по аромата? И как човекът да познае истината, ако не по разказите за нея?
-Човек се доближава до истината, опирайки се на проповеди, разкази, слухове, книги и чувства. Но, доближавайки се, той започва да иска още и още от същото, но не това, което може да му даде мъдростта. Пчелите намират цветето по аромата, но намирайки го, на тях не им е необходим още и още аромат, а вече нектара, който са длъжни да събират. Това е еквивалент на реалната мъдрост, всички разкази и представи за която са нейният аромат. Сред хората има много малко "истински пчели". Тогава как всички пчели се явяват пчели, в смисъл, че те са способни да събират нектар, а не всички хора са хора, в смисъл на изпълнение и възприемане на това, което е тяхното предназначение?!
После Учителят казал:
-Нека тези, които са дошли тук, в Каср-ал-Арифин заради това, което са прочели, да станат.
Много станали.
-Нека сега станат тези, които са дошли тук, защото са слушали за нас.
Станали още няколко човека.
-Тези, които все още седят, - продължил Учителят - са почувствали нашето присъствие по един особен, неуловим начин. Сред тях има много, които изпитват необходимост чувствата им да ги вълнуват отново и отново, тези, които жадуват развлечения или жадуват покой. За да разберат какво им е нужно именно тук, те трябва да усетят потребност от знания, а не от развлечения.
После той казал:
-Тук има и такива, които са привлечени от думите и репутацията на Учителя. Те идват отдалеч за да го навестят, ще посещават и гроба му, след смъртта му. Всички те са пробудени. Докато стремленията им не бъдат претопени като в алхимическа реторта, те няма да намерят истината. И накрая, тук навярно има и такива, които са дошли при Учителя, не защото той е най-великия от живите наставници и не защото искат да посещават гроба му, а защото усещат неговата истинска природа. Някой ден всички ще овладеят този дар.
-Всъщност, в нашия случай - казал накрая Учителят - делото на цели поколения хора, трябва да бъде извършено от един човек. За да станете Моисей, трябва да надминете своя фараон. Човек, който е привлечен от репутацията на своя Учител, трябва да се промени. Трябва да стане такъв, който остава в близост до Учителя си, защото усеща неговата истинска природа. И това е неговата Работа, преди да започне да се учи. Докато не разбере това, той е по-скоро дервиш, отколкото суфий. Дервишът жадува, суфият възприема.

Публикувано от Gloxy-Floxy