Две късни есенни глухарчета, почти оплешивели, изживявали последните си дни. Те били израснали от един и същи корен, но много се различавали. Едното угасвало горестно. Другото съчинявало песничка за пролетта. Така и двете увяхнали ... После дошла пролетта. Появили се новите цветни пъпки. Една от тях, едва отворила се, запяла песничка.
-Нима това си ти? - прошепнало от земята изсъхнало миналогодишно стебло.
-Да, - кимнало цветчето - пролетта нареди да разцъфна наново, за да не пропадне песничката.
Въздъхнало изсъхналото и тази въздишка била последното, което останало от него.
Източник
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
21 март 2010 г. в 11:24
Нищо, то ще се събуди отново. Това е основното на пролетта. Честита пролет!
21 март 2010 г. в 11:35
:)Честита пролет, Влади!
22 март 2010 г. в 16:27
За жалост,доста правдива притча.Природата не е добра.Тя се отнася с живите твари, като със сламени кучета подготвени за жертвопринасяне. Отношението на мъдреца е идентично.-Лао Дзь.
Такова уви е схващането на Лао Дзъ,що касае природата. Тя както и хората се ръководи предимно от своите егоистични интереси.А действителността
нерядко потвърждава това правило.
Но това естествено не ни пречи да се радваме на пролетта!
24 март 2010 г. в 23:24
Но при нас тя е единствена... Защото сезоните се изреждат само веднъж:-)
24 март 2010 г. в 23:39
:) Едно си знаеш, едно си баеш.
26 март 2010 г. в 21:16
Ми, като е вярно...:-)