Разказват, че емирът на Хоросан, Абдаллах ибн-Тахир, се разсърдил на един от своите военачалници и го хвърлил в тъмница. Мнозина се обръщали към него с молба да опрости и освободи затворника, но гневът на емира бил по-силен от тези ходатайства и молителите загубили надежда да помогнат на нещастника.
Хвърленият в затвора военачалник имал много находчива прислужница. Тя изложила писмено молбата си за помилване. В деня на съда над провинилия се, отишла при емира, забулена по обичая, и му връчила молбата с думите:
-О, господарю, помниш ли арабската пословица:"Намерилият дава, могъщият прощава"?
-Но провинението на стопанина ти превишава надеждата за помилването му! - отвърнал емирът.
-Господарю, аз не дойдох сама и се надявам на помощ от моя застъпник, с когото трудно се спори! - продължила упоритата прислужница.
-Защо не виждам твоя застъпник, на когото, както казваш, даже не мога да възразя? - учудил се емирът.
-Сега ще го видиш! - казало момичето и открило лицето си.
Емирът не бил виждал през живота си такава красота и когато дошъл на себе си, се усмихнал и казал:
-Имащ могъщ застъпник, в сравнение с когото молбата ти е нищожна!
Военачалникът бил освободен незабавно.
Велика е силата на красивото лице.
Публикувано от Gloxy-Floxy
9 март 2010 г. в 9:23
Да,така е...но за съжаление красивото лице не винаги притежава добро сърце.
9 март 2010 г. в 9:28
И това е вярно.