ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО

В действителност не се случило така. Или по-право не се случило точно така, както е разказано в известната приказка. В стари-прастари времена живели Крал и Кралица. Всеки от тях по своему се грижел за благополучието на кралството и имал свои отговорности. Кралят пазел кралството от нападения на външни врагове и пишел мъдри и справедливи закони, за да процъфтява страната му. Кралицата, като майка, осигурявала опека над всеки жител на кралството. Тя притежавала удивителен дар: душата и била толкова чиста и добра, че ако с някой в кралството се случела беда, на нея самата и ставало зле - започвала да се безпокои, губела сън и апетит до момента, в който не откриела кой е този, който се нуждае от помощта и. Тя посещавала дома на болния и изцелявала с едно докосване на ръката, изтривала сълзите от душевна болка на този, с когото се е случило нещастие, помагала на всички нуждаещи се. Но главната и отговорност, разбира се, била грижата за Краля. Кралят бил доблестен и храбър воин, но на първо място бил крал. И връщайки се от далечни походи, след трудни битки, с телесни и душевни рани, той не можел да си позволи да стане груб и жесток, да губи самообладание, да се поддава на гнева или да се отпуска в безкрайни празненства. Трябвало да остане мъдър, силен и справедлив господар.
Така процъфтявало кралството. Изкусни майстори произвеждали прекрасни стоки, музиканти, поети и актьори изнасяли представления на улицата. Художниците излагали произведенията си пред градската стена, зад която тучни стада пасели по безкрайни ливади, а в полята зреела богата реколта. Но времето неумолимо вървяло, Кралят и Кралицата стареели, а все още нямали наследник. И когато почти били загубили надежда, Бог чул молитвите им и им пратил син - чудесно момченце, което много приличало на своя баща. Младият принц бил наследил чудесни качества и давал всички признаци, че ще стане достоен наследник на трона. И както става в приказките, растял не с дни, а с часове. Но Кралицата се тревожела от мисълта, че когато тя си отиде от този свят, няма да има кой да се погрижи за това, душата на сина и да не почернява в дни на бран или взимане на решения по трудни държавни дела. И още за това, че кралството може да бъде богато и силно само тогава, когато всичките му жители са щастливи. Трябвало да се намери Истинска Принцеса, родена за тази роля, на която Кралицата да може да предаде своя дар и отговорност. Но как да познаят сред хиляди претендентки за почетното място, редом с бъдещия крал, единствената, притежаваща такъв талант? Тогава Кралицата взела по една сълза от всеки дом, който се наложило да посети в дни на печал и ги събрала в едно, съвсем обикновено на вид, грахово зърно. Само една Истинска Принцеса би могла да го усети, губейки покой от човешките страдания.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО"

  1. Владимир Иванов (krizt) says:
    25 март 2010 г., 17:26

    Страхотна е.Сигурен съм,че наистина е било така.

  2. Gloxy-Floxy says:
    25 март 2010 г., 17:45

    :)
    Някак си и аз ... :)

  3. Михаил Янакиев Says:
    25 март 2010 г., 21:38

    Глокс, приказката е много приятна.Дано наистина да е било така.Хубаво е, че има такива неща да ни напомнят да сме по-добри и благородни.

  4. Анонимен Says:
    14 юни 2010 г., 18:50

    Махнете тая джамия от блога си, моля.

  5. Gloxy-Floxy says:
    14 юни 2010 г., 19:37

    :) Блогът е МОЙ, както правилно отбелязахте, така че въобще не си правете труда да ми отправяте повече подобни реплики, защото ще си останат непубликувани.
    Целият свят гледа на Тадж Махал, като на паметник на любовта, а религиозният фанатизъм от всякакъв род и вид се игнорира безмилостно в този блог!
    Всичко добро!

Публикуване на коментар