Притчите

Едно малко хартиено корабче от рождение мечтаело да попадне в открито море. То плавало по ручейчетата и канавките, с които го запознал неговия собственик.
Веднъж, през есента, мечтателят-пътешественик бил подхванат от порива на вятъра и се понесъл с голяма скорост в непозната до момента посока. Той летял покрай огромни домове и малкото хартиено платно, издувано от струя въздух, го отнасяло все по-далеч и по-далеч, докато корабчето не се оказало в обширно водно пространство ...
На очарования странник му се сторило, че е попаднал в морето. Той даже замрял за известно време, озъртайки се встрани, в търсене на бряг.
"О, море! - зашепнало развълнувано хартиеното корабче. - Знаех, че мечтата ми ще се сбъдне и сега те виждам! Какъв простор! Каква свобода!" Искрените чувства на мечтателя трепетно преминавали по водата ...
В същото време във въздуха плавно кръжал голям кленов лист. Отгоре чудесно виждал всичко - и възторга, царящ долу, и това, че морето било обикновена есенна локва. Той се смеел в себе си, предчувствайки отрано реакцията на разочарования пътешественик, след като бъде разкрита глупавата грешка и мечтата му бъде разбита. "Само да се спусна по-ниско, за да видя по-добре как ще му стане зле" - мислел си кленовият лист, докато продължавал да се снижава. Но колкото по-близка била целта, толкова по-голяма и необятна ставала локвата. Той вече виждал съвсем детайлно хартиеното корабче и можел да му каже всичко, но докосвайки се до водната повърхност, вместо подготвената от по-рано реч, ужасено закрещял:"Потъва-а-ам!" Прогизнал, натежал и паднал на дъното, така и не свършил това, към което се стремил ...
А за малкото хартиено корабче локвата така и останала морето, за което било мечтало от рождение.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy