Притчите

Пред вратата, водеща към покоите на принцеса Будур, стояли Аладин, султанът, придворният мъдрец, главният придворен мъдрец и джинът.
-Нека той бъде щастлив! - казал Аладин.
-Нека той бъде богат! - казал султанът.
-И умен! - казал мъдрецът.
-Най-умният! - добавил главният мъдрец.
Всички замълчали и обърнали очи към джина.
-Да, - казал джинът - нека той бъде още силен, смел ...
Той погледнал своето отражение в лампата.
- ... и красив!
-Трябваше да кажеш:"Слушам и изпълнявам!" - шепнешком подсказал придворният мъдрец.
Джинът кимнал, но не успял да каже нищо. От покоите на принцесата излязла Фатима.
-Тихо! - изшъткала тя. - Ще разбудите Гюлчатай.
-Гюлчатай? - учудил се Аладин. - Кой е това?
-Дъщеря ти - казала Фатима.
-Но аз нямам дъщеря - възразил Аладин.
-Нямаше. Вече имаш.
-Ние мислехме, че ще бъде момче - обяснил на Фатима султанът.
-А той се оказа момиченце - засмял се придворният мъдрец.
-Какво пък, момиченце също е хубаво - казал султанът.
-Това е отлично! - заявил джинът. - И нека тя бъде щастлива!
Джинът погледнал Аладин.
-Слушам и изпълнявам! - послушно откликнал Аладин.
-И богата! - казал джинът.
-Слушам и изпълнявам! - отвърнал султанът.
-И умна! - казал джинът.
-Слушам и изпълнявам! - кимнал придворният мъдрец.
-Много умна!
-Слушам и изпълнявам! - охотно закимал главният мъдрец.
-И весела, - казал джинът - че вие иначе все едно от лампата не сте излизали.
-Слушаме и изпълняваме - отвърнали всички в хор.
-Дайте на детенцето да поспи! - простенала Фатима.
-Слушаме и изпълняваме! - механично повторили мъжете в хор и се разпръснали в различни посоки.

-А ти защо се натъжи? - попитала Фатима джина.
-Спомних си за сина си. Как ли поминува там, без мен, моят Хасанчо-Абдурахманчо? Дали не се е случило нещо с него без родителска опека!
-Бедничкият! - съчувствено казала Фатима, дали за джина, дали за сина му ...
Джинът въздъхнал и се вмъкнал в лампата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy