ЛЕГЕНДА ЗА КАКТУСА И РОЗАТА

Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. "Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова неугледен с тия бодли ... Не, не е за мен рожденния и ден." Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рожденния и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденният ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рожденния си ден.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

14 Response to "ЛЕГЕНДА ЗА КАКТУСА И РОЗАТА"

  1. shareniika says:
    22 март 2010 г. в 23:28

    Много свежо и позитивно!
    Усмивки! :):):)

  2. Анонимен Says:
    22 март 2010 г. в 23:34

    прекрасно е като теб, Глокси.Не зная кога е рождения ти ден, но зная че и на теб би ти свършила добра работа една такава дрешка, защото всичко друго вече го имаш.

  3. Gloxy-Floxy says:
    22 март 2010 г. в 23:42

    :) Благодаря, shareniika! Усмивки и за теб!

    Дес, къде се изгуби, миличка? Липсваш ни! В Свежо и Уха сме си пак старата компания, не ни изоставяй! :)
    Рожденият ми ден е през ноември, ... но аз си имам бодли, само че са стъклени и не се виждат. Затова пък изненадата е по-неприятна. :))
    Целувки!

  4. Анонимен Says:
    23 март 2010 г. в 9:42

    Дайте и на мен бодли.

  5. Анонимен Says:
    23 март 2010 г. в 10:04

    Blagodarq ti! Dnes imam rojden den; interesno syvpadenie :))) Tasi istorq ima mnogo dylbok filosovski podtext - sa "Davaneto" i lubovta. Koe e nai-vajnoto kachestvo na edna chasha - da byde prasna. Taka e i v otnosheniqta; sa men e udovolstvie da dam, sa men e udovolstvie da priema, stiga v chashite ni da ima mqsto... Taka as stavam "ti"" i ti stavash "as"...

  6. Gloxy-Floxy says:
    23 март 2010 г. в 10:14

    :( Вземи си от моите, Мария, ако смяташ, че биха те опазили ... Гуш!

    Честит Рожден Ден, Анонимен! Много любов и светлина, дадени и получени, ти пожелавам!

  7. Анонимен Says:
    23 март 2010 г. в 10:47

    Колко безмислен лигньоч!

  8. Polina Dimitrova says:
    23 март 2010 г. в 12:39

    Много ми харесва блога ти, притчите и ми се иска всичките да ги копирам :))) Но ще пускам линк към теб. Поздрави!

  9. Анонимен Says:
    23 март 2010 г. в 12:39

    Gloxy-Floxy какво е "лигньоч"?
    ;)

  10. КЕТИ says:
    23 март 2010 г. в 12:58

    Драги анонимен,защо го четеш тогава?А разбра ли,че тези бодли са за такива като теб?

  11. Gloxy-Floxy says:
    23 март 2010 г. в 16:10

    Радвам се, че ти харесва блога, Поли!

    Ами, Мария, това е нещо, което ... явно може да е безмислено :D

    Не се ядосвай, Кет, вече им свикнах.

  12. Михаил Янакиев Says:
    23 март 2010 г. в 19:12

    Глокс! Ти си една свежа струя в сивото ми ежедневие. Господ здраве да ти дава!

  13. Gloxy-Floxy says:
    23 март 2010 г. в 19:21

    :) Благодаря!

  14. Анонимен Says:
    26 март 2011 г. в 15:06

    Чудесна !Благодаря Ви ,че я споделихте !

Публикуване на коментар