СТЕПЕНИ НА СВОБОДА

В зоомагазин стояли една до друга три клетки. В едната имало канарче, което по цели дни пеело звънки песни за волни простори и свободен полет. В действителност, то не си представяло, какво е това полет, и не му се било случвало да е във волни простори, но други песни просто не знаело.
В друга клетка имало стар плъх, кой знае за какво сложен тук. Плъхът не умеел да пее, но прекрасно знаел, какво е това свобода, и всяка нощ гризял ъгъла на клетката, с надеждата някога да се измъкне оттук.
Между плъха и канарчето живеела чинчила. Спяла върху стърготини, въртяла се в колелото, за да поддържа фигурата си, гризяла семки, от които фигурата и необратимо се повреждала или иначе казано, водела обикновен чинчилски живот, а повече от това и не умеела.
Веднъж, когато канарчето изпяло една особено проникновена песен за изгубената свобода, толкова проникновена, че даже само се разстроило, чинчилата го попитала:
-А какво е това свобода?
-Сложно е да се обясни - уклончиво отговорило канарчето. - С думи не може да се обясни, тук трябват чувства. Мога да го изпея.
И започнало да пее песен за песните, която разгаряла сърцето, но не давала на чинчилата ни най-малка представа за предмета.
-По-добре попитай мен - проскърцал плъха. - Аз знам какво е това свобода.
-И какво е? - попитала чинчилата.
-Ето какво! - плъхът се проврял през изгризаната дупка и излязъл от клетката. - Сега аз съм свободно животно и никаква решетка повече не може да ме задържи. Мога да ида, където искам и да правя, каквото ми хрумне.
-О, наистина ли? Колко интересно! - възкликнала чинчилата.
-Да! - кимнал плъхът. - Разбира се, трябва да се помни за капаните по ъглите, отровата за плъхове и чистачката с метлата. Но това са дреболии в сравнение с волята. Това е и кучешката храна, и конопа за птиците, и удобните стърготини ...
Чинчилата замислено се начумерила:
-Значи волята - това е зоомагазина?
-Не, разбира се! - разсмял се плъха. - Зоомагазинът е само едно помещение в голяма сграда, също своево рода каменна клетка. От нея мога да вляза другаде в сградата. И там вече има по-голям простор - помийни ведра, шахтата за боклук ... А колко места за гнездене! Е, вярно, в сградата също е пълно с капани и трябва да се крия всеки път, когато извеждат териера от петия етаж.
-Значи свободата, това е сградата?
-Не, сградата е само една каменна кутийка в целия район. А наоколо какво ли само няма! И контейнери за боклук, и канализация, и недоядени чипсове право на улицата ... Въпреки че там, разбира се, можеш да се озовеш под колелата на автомобил, или да попаднеш на котка, или някой да те замери с камък. Колкото повече свобода, толкова по-сложно.
-А улицата ...
-Тя е част от града. Градът е огромен и там е толкова интересно!
-Но има още повече опасности?
-Разбира се. В природата всичко е уравновесено. Колкото е по-голяма клетката, толкова повече свобода имаш, но и ограничения също. Искаш ли да те пусна, за да можеш да видиш сама?
-Не, благодаря! - отвърнала чинчилата, като за всеки случай подпряла вратата на клетката с поилката. - Струва ми се, че напълно ме устройва тази степен на свобода, която имам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

8 Response to "СТЕПЕНИ НА СВОБОДА"

  1. Владимир Иванов (krizt) says:
    3 март 2010 г., 14:48

    :) Подходяща притча за днешният ден.

  2. Gloxy-Floxy says:
    3 март 2010 г., 17:08

    :) Донякъде провокирана и от теб.

  3. Gloxy-Floxy says:
    3 март 2010 г., 17:20

    :)) И вече категорично мога да заявя, че с този автор са ви "месили от едно тесто".

  4. Кръстю says:
    3 март 2010 г., 18:55

    Наистина много мъдра притча...
    Впрочем, ние носим свободата със себе си...И никой не може да ти даде повече от колкото можеш да носиш...То не е като имот, или пари,да ги сложиш в банка...:)

  5. Gloxy-Floxy says:
    3 март 2010 г., 20:59

    :) Благодаря!
    И си прав :).

  6. ivo_isa says:
    7 март 2010 г., 9:44

    Когато външните ограничения съдържат вътрешните - тогава личността се чувства свободна. Когато искаш повече отколкото ти е позволено, се чувстваш несвободен.Но в голяма степен е намесено личното его, което често пищи, че му ограничават свободата. А в обществото свободата на егото е винаги ограничена.

  7. Gloxy-Floxy says:
    7 март 2010 г., 10:14

    :( Иве, нещо не иска да визуализира коментара, преди половин час го публикувах. Ако не се появи до час -два, ще го копирам.

  8. Gloxy-Floxy says:
    7 март 2010 г., 10:15

    Появи се. Шантав Blogger!

Публикуване на коментар