Притчите

Летяло по небето Бяло Облаче и приличало на агънце, т.е. вършело две неща едновременно - летяло и приличало. Никак не е лесно да вършиш две неща едновременно, но Бялото облаче се стараело с всички сили, така че и двете неща му се получавали прекрасно - и летенето, и приличането.
Затова, когато някое срещнато Облаче се спирало и започвало внимателно да разглежда Бялото Облаче, а после питало:"На кого ми напомняте?", Бялото Облаче охотно отвръщало: "На агънце" и продължавало нататък.
Изведнъж Бялото Облаче спряло като заковано, то самото се изненадало, че може да спре така. Даже представа си нямало, какво е това "заковано".
А работата била в това, че насреща му летяло Сиво облаче, което приличало на цвете.
-Ах! - казало Бялото Облаче.
И се случило нещо странно: Сивото Облаче също спряло като заковано и казало:
-Ах!
Получило се така, че и двете казали едно за друго "Ах!", което означавало, че Бялото и Сивото облаче се влюбили едно в друго. Защото когато един за друг казват "Ах!", без съмнение това е любов.
Така стояли всяко на своето място, мълчали и се обичали едно друго. И тогава Бялото облаче не издържало:
-Влюбих се силно във Вас!
Сивото Облаче много се смутило, но също признало:
-И аз се влюбих силно във Вас!
От това и на двете изведнъж им станало толкова хубаво!
След малко Сивото Облаче попитало:
-И какво ще правим сега?
Бялото Облаче не знаело какво да отвърне и само въздъхнало от дълбините на душата си. То даже се изненадало, че въздъхнало така, защото нито знаело какво е това "дълбини на душата", нито къде се намира.
Тогава и Сивото Облаче въздъхнало от дълбините на душата си. Ето така ...
Но трябвало нещо да се направи и Бялото Облаче предложило:
-Хайде да се обичаме вечно!
-Хайде! - зарадвало се Сивото Облаче.
И добавило:
-А може ли да направим това?
-Защо да не можем? - учудило се Бялото Облаче.
-Ами ..., - нерешително проговорило Сивото Облаче - защото Вие, например, напомняте на агънце, а аз напомням на цвете. А агънцата ядат цветя ...
-Така е, живите агънца ядат живи цветя, но напомнящите на агънца не ядат напомнящите на цветя! - с цялата си увереност възразило Бялото Облаче.
-Тогава всичко е наред! - усмихнало се Сивото Облаче и приело да обича Бялото Облаче вечно ...
И така те се обичали вечно, но изведнъж Бялото Облаче тревожно казало:
-Струва ми се, че се превръщам от агънце в нещо. Още не разбирам в какво точно, но се превръщам в нещо със сигурност.
-Това е много тъжно - откликнало Сивото Облаче. - Аз вече така свикнах да обичам агънцето вечно. Не се превръщайте в нищо, моля Ви!
-Не мога - прошепнало Бялото Облаче и се превърнало в слонче.
Сивото Облаче чак стиснало очи от огорчение. А когато ги отворило, видяло слонче и казало честно:
-Сега напомняте на слонче.
-Няма ли повече да ме обичате вечно, като съм слонче? - попитало Бялото Облаче, печално поклащайки хобот.
-Не зная, дали ще е добре да го направя - отвърнало Сивото Облаче. - Аз вече обещах на агънцето, да го обичам вечно. Ако кажа на слончето, че ще го обичам вечно, излиза, че няма да обичам агънцето много вечно ... Просто не знам какво да направя!
-И аз не знам! - признало Бялото Облаче и хоботът му печално увиснал.
Те помълчали и изведнъж Сивото облаче трепнало:
-Струва ми се, че и аз се превръщам от цвете в нещо. Но още не знам в какво.
-Не бива! - възкликнало Бялото Облаче. - Аз така свикнах да обичам цветето, ще ми бъде тъжно ...
Но Сивото Облаче пред очите му се превърнало в лента.
-Сега Вие приличате на лента - въздъхнало Бялото Облаче.
-И Вие повече няма да ме обичате вечно, като съм лента ...
Бялото Облаче се замислило и мислило дълго.
-На мен много ми се иска да Ви обичам вечно, - накрая казало то - но вече обещах, да обичам вечно цветето. Ако започна сега да обичам лентата, какво ще каже цветето?
И те се погледнали отчаяно през сълзи.
-Почакайте! - изведнъж се опомнило Бялото Облаче. - Но нали агънцето и цветето вече ги няма. Има слонче и лента. И нищо не пречи те да се обичат.
-Ако слончето не стъпче лентата! - разтревожено отбелязало Сивото Облаче.
-Истинското слонче, - възразило Бялото Облаче - разбира се, може да стъпче истинска ленто, но напомнящите на слончета не тъпчат напомнящите на ленти.
След това Бялото Облаче и Сивото Облаче се успокоили и започнали отново да се обичат вечно. Бялото облаче се превърнало още в щъркел, в планински връх и в знаме, а Сивото Облаче - в лък, в принцеса и даже в някакво видение, но все едно - те продължавали да се обичат вечно, защото не е важно на какво приличаш, а кой си всъщност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy