Притчите

В Дамаск живеела девойка, наречена Таис. Тя била толкова прекрасна, че вечер, когато гледала небето, звездите гаснели от завист и падали от местата си от злост. Тя била прекрасна. Аллах казал на Сатаната:
-Докосвайки се до всичко с мерзките си ръце, не смей да докосваш Таис. В красивия съд искам да налея най-доброто масло - нека тя бъде с толкова прекрасна душа, колкото и тяло.
Дяволът се поклонил до земята.
Но, кланяйки се на Аллах с покорство до земята, със злоба си помислил:
-Затова и аз ще разбия с особена радост това гърне!
Настанала нощ.
Таис лежала в постелята, дишала тежко, вдъхвайки аромата на цветята, горяла, слушайки пеенето на славея и гледала през прозореца небето, където танцувал хоровода на звездите. Звездите падали и гаснели от завист.
Дяволът измъчвал цветята със знойното си дихание, за да ухаят още по-силно, измъчвал славея с мисълта за самка, за да пее още по-страстно и се явил пред задъхващата се от някакво неведомо чувство Таис.
-Хубави ли са звездите? - попитал той, приемайки вида на страстен, прекрасен юноша.
-Гледам ги! - отвърнала Таис.
-А колко ли е хубаво да си там!
-Мечтая за това! - въздъхнала Таис.
-Тогава дай ми да те прегърна, красавице, и аз ще те отнеса там, при звездите!
Така казал дяволът и прегърнал Таис.
На нея и се сторило, че на гърба и израстнали крила и нозете и се откъснали от земята. И че в обятията на прекрасния юноша се издига все по-нагоре, и нагоре, и нагоре.
Като огнен дъжд, наоколо се посипали звезди. Някаква невиждана светлина се открила за очите. Някакъв огън, палещ и сладък, изгарял тялото.
И Таис се носела нагоре и нагоре.
Изведнъж крилата и паднали от гърба. И от надзвездната висота Таис паднала на земята.
И заридала.
-Защо ме отнесе в този чуден свят, за да се върна отново на земята!
А чудният юноша я целувал и казвал:
-Ако желаеш, аз отново ще те отнеса при звездите!
И чувайки този шепот, ангелите, които Аллах бил пратил да охраняват съня на Таис, с печал се отдръпнали от вратата и и със сълзи на очи се явили при Аллах.
-Велики! Не успяхме да опазим Таис. С аромата на цветята, с песента на славея, с тихото блещукане на звездите, злият дух, незабелязано от нас, се прокрадна в стаята на Таис. И ние чувахме шепот, но това не беше шепот на молитви, и чувахме въздишки, но тези въздишки не бяха отправени към теб, и чувахме сълзи, но тези сълзи не бяха от благочестие.
И разгневеният Аллах призовал при себе си душата на заспалата от сладка умора Таис.
-Защо направи това? Защо се предаде на Сатаната?
Душата на младата девойка отговорила разтреперана:
-Можех ли да помисля, Всемогъщи, че това е Сатаната, когато той беше прекрасен като един от твоите ангели? И при това, че ми обеща да ме отведе на небето? Приех го за твой ангел и му се доверих.
Разгневеният Аллах призовал Сатаната:
-Проклетият веднъж, да бъде проклет отново! Ти приемаш вида на моите ангели, за да въздаваш зло за добро! Така те белязвам със своя гняв.
И Аллах ударил с мълния падналия на колене Сатана. Смрадта на горяща сяра от мълнията проникнала в цялото му тяло.
-Нека тази смрад бъде моето ново проклятие! - казал Аллах. - По нея ще те познава всеки, живущ на земята, и ще бяга от теб.
Отново настанала нощ.
И отново Таис лежала в постелята, опиянена от аромата на цветята и песента на славея, гледала към звездите и мечтаела да ги достигне.
Изведнъж славеят замлъкнал, изпърхал и отлетял, ароматът на цветята във въздуха изчезнал и той се изпълнил с миризма на изгоряло и сяра.
На прозореца се показал прекрасният юноша.
-Ти? - втурнала се към него Таис, но отстъпила: - Какъв ужас! Каква смрад излъчва тялото ти! Върви си!
-Нека отново те отнеса при звездите, красавице! - помолил дяволът.
-Върви си! Задушавам се близо до теб!
И дяволът си тръгнал печален.
А зад вратата се чул радостния смях на патрулиращите ангели.
И този смях преобърнал душата му. И се заточили еднообразни дни и нощи. Дълги дни и печални нощи, като нощи на раздяла.
Таис гледала звездите и плачела:
-Повече няма да се нося над вас!
И и се струвало, че звездите и се подиграват.
А победеният дявол тъжно бродел из градината на Таис. Смрадта на горяща сяра плашела славеите и убивала аромата на цветята.
Така минали десет дни и десет вечности - нощи. На единадесетия Таис отишла на пазара и се обърнала към изкусен занаятчия, от когото обикновено купувала скъпоценности.
-Може ли да се усили аромата на розите?
-От тях може да се направи масло, - отговорил занаятчията - с което ако намажеш тялото си, розите ще изглеждат като трева без аромат, в сравнение с него. Но това масло ще струва пет пъти по-скъпо от златото.
-Така да бъде! - с въздишка казала Таис.
И добавила:
-А тези смолисти храсти, като че ли вечно плачещи, от които висят гъсти, смолисти сълзи, жълти като кехлибар и толкова ароматни?
-От тях може да се направи амбра, ако намажеш тялото си с нея ...
-Мислиш ли, че този аромат ще бъде по-силен от миризмата на горяща сяра?
-Както едно добро дело е по-силно от хиляда злини!
-Тогава приготви ми и това! - наредила Таис.
През нощта, докато дяволът унило бродел из градината на Таис, изведнъж чул шепот от прозореца:
-Тук ли си?
Той тъжно погледнал красавицата, озарена от луната. Очите и блещукали, като гаснещи звезди.
-Ела тук ... при мен ... при мен ... - шепнела Таис.
-Защо? - горчиво попитал Сатаната. - За да ме прогониш с отвращение?
-Не! Не! Ела! Цяла вечност не съм била над звездите! Отнеси ме, отнеси ме там!
Дяволът скочил през прозореца в стаята и. Даже на него му се завил свят от миризмата на ладан и рози.
-Над звездите! Отнеси ме над звездите! - шепнела Таис. - Цъфтя ли, като роза, за теб, благоухая ли, като кехлибарените сълзи на плачещ ладанов храст?
-Усещам прекрасен аромат!
-Това е масло от рози и амбра, в тях потъна ароматът на сяра и нищо не ни пречи да се понесем над звездите, мили мой!
И те се понесли.
И огорчени, в сълзи, отлетели ангелите от вратата на Таис при престола на Аллах.
-Тя измисли благовония, за да не усеща аромата на зло и на грях!
И Аллах тъжно се усмихнал:
-Жената ще съумее да не види дявола даже там, където знае, че е! Да ги оставим един на друг!
И се заел с делата на воините.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy