Веднъж помолили отшелник, да им открие някоя тайна на висшата мъдрост. Той се съгласил и помолил да му донесат паяци.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си и известно време обирал всички паяжини, изплетени вертикално.
След няколко дни в един от ъглите на пещерата се появила паяжина, изплетена хоризонтално.
-Запомнете, - казал отшелникът - под ударите на съдбата оцелява този, който намери в себе си сила не да следва обичая, а да търси нови пътища, да слуша съветите на своя разум, въпреки мнението на околните и да се отнася към традициите като към средство, а не като към цел.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
26 март 2010 г. в 20:44
Gloxy-Floxy ти си невероятна жена, харесва ми винаги това което напишеш, чета ти притчите.Какво си завършила, понякога си мисля че си учила Богословие.
26 март 2010 г. в 21:07
Благодаря!
Не, не съм изучавала нищо адекватно към притчите, всъщност ги откривам заедно с вас. :)
Образованието ми е в сферата на точните науки.
26 март 2010 г. в 21:13
Това всъщност си прозвуча не богословски, а доста дарвинистки:-)
26 март 2010 г. в 21:19
:)) Толкова съм неадекватна в момента, че със всичко съм съгласна. Ама май си прав, независимо от това. :)
27 март 2010 г. в 9:23
Браво Глокси и на мене ми харесват твоите притчи. Карат те да се замислиш и да си вземеш поука. Продължавай така
2 април 2010 г. в 14:44
Глокс! Притчата е супер! Само различните,нестандартните,беладжиите,тези които не са сковани от традицията, правят големите научни пробиви и дават истинският тласък на прогреса.