Притчите

Факирът танцувал в градината, танцувал с цветята. При него дошъл учен-богослов и попитал:
-Чух, че през цялото време повтаряш "любов", "любов". Какво е това любов?
Факирът продължавал да танцува, защото може ли да се намери по-добър отговор от танца. Любовта обливала всичко наоколо. Разбирали я дърветата, разбирало я езерото, разбирали я белите облаци, плуващи по небето, но богословът бил сляп.
Факирът продължавал да танцува. Богословът казал:
-Престани да подскачаш и отговори на въпроса ми. Твоето кривене не е отговор. Питам те: какво е това любов?
Факирът казал:
-Аз съм любов. Ако не я виждаш в моя танц, то несъмнено нищо няма да видиш и ако престана да танцувам. Ако не я чуваш в моята песен, тя ще остане извън предела на разбирането ти и когато млъкна. Вече ти отговорих.
Блогословът се разсмял:
-Това е отговор за идиоти. Знам великите свещени писания и изисквам правилен отговор. Дай ми разумен отговор. Иначе мога единствено да мисля, че не го знаеш.
Факирът изпял песен. В нея се казвало:
"Слушал съм, че веднъж се случило така - в градината разцъфнали цветя и градинарят затанцувал от радост при вида на такава рядка красота. Градският златар дошъл и го попитал:
-От какво си така опиянен? Какво се е случило? Защо танцуваш?
-Погледни тези цветя! - отвърнал градинарят.
-Почакай! - казал ювелирът. - Не мога да се съглася, докато не ги проверя.
И извадил от джоба си камък, с който проверявал чистотата на златото. Потъркал камъка в цветята, но нищо не разбрал, цветята се смачкали, те умрели. "
Факирът се разсмял и казал на богослова:
-И ти ме молиш за същото - искаш да приложиш към любовта пробния камък на логиката.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy