ТЪМАТА НА ЖИВОТА

Казвали са ви,че животът е тъма. И в своята умора, вие сте повтаряли това, което е казано по-рано от уморените.
И аз казвам, че животът е тъма, докато не се събуди устрема.
Но всеки устрем е сляп, докато няма труд.
И всеки труд е напразен, докато няма любов.
И само когато вършиш нещата с любов, ти се свързваш сам със себе си, с другите хора и с Бог.
А какво е да се трудиш с любов?
Това е да тъчеш - да тъчеш от нишки, изтеглени от твоето сърце, така, все едно твоята любима се кани да се облече в тази тъкан.
Това е да градиш дом така, все едно твоята любима се кани да живее в него.
Това е да хвърляш семената с нежност и да събираш реколтата с радост, все едно твоята любима ще вкусва тези плодове.
Това е да изпълваш всичко, което вършиш, с диханието на твоята душа.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 Response to "ТЪМАТА НА ЖИВОТА"

  1. Мария Илиева says:
    13 март 2010 г., 13:14 ч.

    Хубаво е.

  2. Gloxy-Floxy says:
    13 март 2010 г., 13:25 ч.

    И е вярно. :)

  3. nav says:
    13 март 2010 г., 19:28 ч.

    а тез, които се трудят по принуда?
    хубаво е, но прекалено хубаво... нищо лично,

  4. Gloxy-Floxy says:
    13 март 2010 г., 19:42 ч.

    :) Приемаш я буквално, Нав ...
    Иде реч за всичко, което вършим.

  5. Gloxy-Floxy says:
    13 март 2010 г., 19:43 ч.

    Ммм, нека да е всичко градивно или поне с такава цел ... то може да се върши с душа, може и без. Резултатът е различен :).

Публикуване на коментар