Притчите

Една сутрин, седейки в градината с Аладин, принцеса Будур казала:
-О, господарю на сърцето ми! Възлюбени мой съпруже! Имам усещането, че някой постоянно ни наблюдава.
-О, луннолика моя съпруго! Ти си не само красива, но и мъдра и наблюдателна! Гледа ни ето тази птица, виждаш ли?
-Ако е само птица, нека ни наблюдава. Но аз бих я прогонила.
-О, жестока! Защо искаш да прогониш милата птица?
-Паунът, разбира се, е красива птица. Но пее отвратително. Както и петелът, междувпрочем. Виж, славеят е друго нещо.
-За да не се дразни нежният ти слух, аз ще я прогоня. Къш, птицо!
-Сега ние с теб сме сами?
-Сега - да.

"Как ли пък не! - помислил си султанът, спотаен в храстите. - Опитай да оставиш този голтак без наблюдение, целият дворец ще изнесе, скъпоценен камък по скъпоценен камък, и ще ги раздаде на бедните."
"Как бих поспал! - помислил си придворният мъдрец, опитвайки се да не падне от дървото. - С главният мъдрец цяла нощ дежурихме на смени. Най-мъдрият каза, че, наблюдавайки младоженците, е научил доста нови неща, а аз, старият глупак, пропуснах най-интересното."
"Как ли пък не, - помислил си джинът, отръсквайки опашката си и превръщайки се в славей - да пробвам да ви оставя без наблюдение! Султанът веднага ще ви хвърли в тъмницата. Гласът, видите ли, не и харесвал! А ти постой в моята лампа, да видим след това как ще пееш!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy